Окованият нарцис

Усетих Джейсън да ляга от другата ми страна, главата му почиваше на бедрото ми. Не много отдавна щях да го накарам да се мръдне, но откакто прекарвах времето си да се науча да ми е удобно в близостта с леопардите. . Това очевидно ме прави по-толерантна към всички.

-Защо си изморен?

Той завъртя главата си и ме погледна без да се вдига от крака ми, едната му ръка бе на прасеца ми сякаш пазеше равновесие.

-Ти разля секс и магия през целият клуб и питаш защо съм изморен? Такава шегаджийка си.

Намръщих се.

-Още един подобен коментар и ще трябва да се преместиш.

Той притисна главата си към чорапогащника ми.

-Мога да видя, че бельото ти си съвпада с облеклото.

-Махни се от мен, Джейсън.

Той се плъзна на пода без да трябва да повтарям. На него никога нямаше да му бъде позволено да е достатъчно сам, нашият Джейсън. Той винаги трябваше да прокара последната шега, последният коментар, черешката на тортата. Притеснявах се, че някой ден с някой друг, този малък каприз ще го нарани или по-лошо.

Ричард се подпря на лактите си, движеше се бавно, сякаш не беше сигурен, че всичко му работи.

-Не знам дали това чувство е по-добро от всичко, което някога сме правили, или по-лошо.

-Чувството е, като комбинация от махмурлук и умора за мен - казах.

-И все пак, чувството е хубаво - каза Жан Клод.

Накрая щях да се изправя и открих че и двамата бяха сложили ръце на гърба ми за да ме спрат, сякаш движението им бе едновременно.

Всъщност се облегнах към ръцете им, по скоро за да им кажа да не мърдат. Първо, аз все още треперех, второ, просто не намирах физическият контакт за неприятен. Всичките тези месеци на опити да сплотя леопардите и приятелска връзка, научи и мен на сплотеност и приятелство. Трябваше да науча, че не всяко предложение за физически контакта е капан или лъжа.

Ричард седна първи, бавно, държейки ръката на гърба ми. Тогава Жан Клод седна, държеше ръката си много неподвижна срещу мен. Усетих ги да си споделят погледи. Това бе момента, в който обикновено се отдръпвах. Ние правихме фантастичен секс, метафизически или друг и това бе знак за мен, да се затворя, скрия. Ние бяхме пред публика, имаше повече причини да направя това.

Аз не се дръпнах. Ръката на Ричард се плъзна предпазливо нагоре по гърба ми,а ръката на Жан Клод се премести надолу около кръста ми. Двамата ме дръпнаха в извивката на телата си, сякаш те бяха нещо огромно, топли покрити с винил столове, с пулс.

Някои казват, че по време на секс, когато и двамата получат оргазъм, аурите ви се сливат и вие споделяте енергиите си, себе си с другият. Споделяте толкова повече от тялото си по време на секс, което е и една от причините поради която трябва да си предпазлив с кого го правиш.

Просто да стоя на пода с тях, беше нещо такова. Можех да усетя енергиите им се предвижват през мен като поток, като далечно бучене. След време, бях доста сигурна, че ще се превърне в бял шум - нещо което игнорираш, като психически щит, когато не ти е нужно да се концентрираш, за да го задържиш. Но сега беше сякаш винаги ще ходим през състоянието след сън, когато все още сте свързани, все още сте не напълно в собствените си кожи. Не можех да ги изгоня, защото не исках. Да ги гоня, би било излишно. Не се нуждаехме да се докосваме, за да премахнем бариерата вече. И това трябва да ме плаши повече от всичко, но не го правеше.

Нарцис излезе по средата на пода и мека светлина го освети, постепенно ставаше по-силна.

-Е, приятели мой, насладихме се добре тази вечер, не е ли така?

Още аплодисменти, крещене и животински звуци, изпълниха тъмнината. Нарцис вдигна ръцете си докато тълпата не замлъкна.

-Мисля, че стигнахме до връхната си точка за тази вечер. - Някои се засмяха на това. -Ще запазим шоуто си за утре, най-малко ще опозорим това което ни бе предложено тази вечер.

Жената, която все още стоеше с гръб към дансинга в роклята си, каза.

-Аз не мога да се състезавам с това.

Нарцис се наведе за да я целуне.

-Това не е състезание, сладка Миранда, всичко това е подарък за нас. Някой просто са по-редки от останалите. - Той се обърна и ни погледна, когато каза последното. Очите му бяха бледи и странно оцветени, отне ми секунда или две да разбера, че това бяха очите на звяра на Нарцис. Очите на хиена, предполагам, макар че не знам как изглеждат очите на хиените. Просто знаех, че очите му не са човешки.

Той коленичи до нас, приглади роклята си в автоматичен и стар жест, който не бях виждала от мъж преди. Разбира се, той беше първият мъж, който виждам в рокля. Нарцис снижи гласът си.

-Ще ми хареса да поговоря с теб за това, лично.

-Разбира се - каза Жан Клод - но първо имаме друга работа.

Нарцис се наведе по-близо, снижи гласа си докато не беше достатъчно, че само ние да го чуваме.

-Двама от бодигардите ми са с леопардите, така че няма да има наранявания, има време да поговорим. Или трябва да кажа, че твоите леопарди са в безопасност сега. Каквото принадлежи на един, принадлежи на всички. - Той се наведе, така че почти да докосне бузата на Жан Клод, от едната страна и лицето ми от другата.

-Не - казах - леопардите са мой.