Окованият нарцис

Хиенолаците се забързаха към нас. Боби Лий и аз започнахме да стреляме. Разделихме шестимата хиенолаци помежду си, главно, без кръстосан огън, без да взимаме удара на другия - моята част на стаята, неговата част от стаята. Свалих двама, мисля, че той свали един и двамата бяха без куршуми. Извадих с лявата ръка Файърстартера, което бе с около две секунди по-бавно отколкото ми бе нужно, но сигурно бе по-бързо отколкото да извадя пълнителя на Браулинга и презаредя. Ако оцелея, трябва да намеря време да проверя което е по-бързо.

Бе Одисей, който застана почти над мен като тъмна сянка на гибелта. Оръжие избухна зад мен и Одисей падна назад на пода. Обърнах се да открия Натаниел с оръжие. Очите му бяха разширени, устните трептяха, удивление бе изписано на лицето му. Той би взел изпуснатото оръжие на Крис. Момент ме обърна на битката. Метал проблесна, докато Боби Ли бе прегазен от последните два хиенолака. Битката бе твърде интензивна.

Нямах възможност за чист изстрел.

Далечните врати се отвориха и влязоха мъже. Побързах в битката около Боби Ли и стрелях почти наслука в нечии гръб. Мъжът се приви и падна, оставяйки ме лице в лице с Боби Лий. Бе го стреснало трябваше да стрелям покрай тялото му в последните биещи се. Насочих Файърстартера към хиенолаците изправени към нас. Изпразних оръжието си в тях, докато всички заотстъпвахме към вратата. Не бях толкова добра левичарка. Не мисля, че убих някой, но ранявах някой с всеки изстрел и те се забавяха, поколебавайки се.

Гил, Калеб и Натаниел бяха вече при вратата. Дневната светлина влезе и за секунда ме заслепи,защото слънчевите ми очила бяха още закачени отпред на блузата ми.

Изпуснах Файърстартера, пуснах празния пълнител от Браулинга и бях сложила втория пълнител преди да сме стигнали до пешеходната пътека. Не можех да чуя изщракването на пълнителя да влиза на място, но видях Боби Ли да прави същото движение с оръжието си, което аз направих със своето. Знаех, че е заключено и заредено.

Извиках:

- Натаниел! Джипът, запали го!

Знаех, че той знае къде са резервните ключове. Спомних си, че Нарцис каза, че е имало над петстотин хиенолаци. Трябваше да излезем от там преди да решат да вземат повече оръжия или просто да ни надвият по брой. Да ги стреляме щеше да ги забави, но който и да бе онзи глас, той ги ужасяваше. Можех да ги убия, но не можех да ги тероризирам. Дали ще изскочат от онази врата ще зависи от това дали се страхуват от смъртта или ужаса повече.

Погледнах назад и открих Натаниел в джипа с Калеб и Гил отзад. Двигателят изръмжа. Боби Лий и аз гледахме джипа, но хиенолаците излязоха навън, твърде много да се преброят, почти твърде много да бъдат стреляни. Стрелях в масата от тела и извиках:

- Бягай!

Боби Ли и аз бягахме към джипа, което значеше, че прицелят ни не бе какъвто трябваше да бъде, но мъжете бяха толкова близо един към друг, че продължихме все пак да ги удряме. Те падаха, после крещяха, звукове, остър смях, който карат космите на врата ти да настръхнат и ранените се надигнаха като хиени, мускулести, леко окосмени, на петна, с муцуни пълни с зъби и нокти като черни ножове. Не ги повалявахме, давахме им по-добри оръжия да използват срещу нас.

Натаниел извика:

- Качвайте се!

Погледнах назад да видя отпред и по средата отворени. Плъзнах се в двойната седалка, Боби Лий бе отпред. Вратите се затвориха, заключиха и Натаниел тръгна далеч от клуба, когато те се изляха отгоре ни. Те блъскаха по колата, закривайки прозорците. Натаниел натисна газта и джипа тръгна. Ръка се показа през прозореца до мен. Звукът на счупено стъкло бе навсякъде. Те се опитваха да се задържат и влязат вътре. Стрелях през прозореца си в мъжа отпред и той падна назад. Боби Ли стреляше през хиената, която се опитваше да влезе през предното стъкло.

Но имаше поне още трима счупили стъклата, опитвайки се да влязат. Стрелях с Браулинга в един от отсрещния на мен прозорец. Трябваха ми четири изстрела да падне. Браулинга бе близо до изпразване, но изгубих бройка. Последните два хиенолака бяха наполовина влезли през прозорците; един от тях влезе отзад на джипа. Той се приземи върху мен и аз изстрелях още два изстрела почти на сляпо прицелвайки се в него. Пистолетът бе празен. Мъжът падна, очевидно мъртъв в коленете ми, защото коленичих отзад на джипа, което значеше, че съм изпълзяла през седалката да го посрещна. Не помня да съм го правила.

Последният бе в получовешка форма. Имаше проблеми да проправи пътя си през прозореца. Мисля, че болезнено се бе забил в стъклото. Извадих острието, което носех на гърба си. Дясното ми коляно бе долу, крак на пода, левият повдигнат до коляното.