Окованият нарцис

- Нарцис наистина ли ще остави Рекса на лъвовете да умре, само защото не мога да дойде в клуба с появата на зората?

- Господарят ми е много настойчив.

- Мамка му - казах бавно и с чувство. - Кажи му, че ще дойда, но му кажи и това, също. Следващият път, когато е в беда може би също никой няма да дойде на помощ.

- Помага повече отколкото някога го е правил с друг животински клан.

Имаше нещо в гласа на Одисей сега, нещо. Той лъжеше. Можех да го чуя в гласа му. Не знаех дали е вампирски сили, върколашките или на леопард и не ме интересуваше. Въпросът бе защо да лъже за факта, че хиените не са помагали на друга превръщаческа група повече от това? Защо това да си струва да бъде лъжа изобщо?

- Нарцис помага повече отколкото иска хората да знаят, нали? - казах.

- Какво те кара да казваш това?

Имаше страх, почти паника, в гласа на Одисей.

- Какво би навредило на ликантропската общност да знае, че хиените помагат на другите животни? - попитах.

Бавно въздъхна.

- Нарцис никога не би искал някой да мисли това за хиените. Би било... - поколеба се, -лошо за бизнеса.

- Ако Нарцис е толкова загрижен за лъва Джоузеф, тогава защо да не ми даде информацията по телефона?

Одисей се засмя, рязко, забавлявайки се.

- Нарцис никога не дава нещо просто така. Винаги има цена за него.

- Така че разкарването ми до клуба му без сън е цената?

- Нещо подобно.

- Може ли да доведа хората си?

- Господарят ми би се радвам да види всеки от хората, който доведеш.

Не ми хареса начина му да изразяване.

- Колко великодушно от негова страна.

- Кога ще си тук? - попита Одисей.

- Откъде знаеш, че идвам?

- Защото знаеш, че е достатъчен егоист, че ако не дойдеш сега той може да не сподели информацията с никой изобщо. Знаеш, че ще остави Рекса на лъвовете да умре, просто защото не е същото животно като нас и ако не дойдеш сега, ще бъде обида.

- Глупостите за клановете трябва да спре, Одисей. Трябва да започнем да си помагаме повече.

- Не е мое място ще променям системата, Анита. Просто се опитвам да оцелея в нея. Звучеше тъжен.

- Не исках да викам на пратеника, Одисей. Просто съм уморена от системата.

Той отново се засмя, но не бе като да е щастлив.

- Ти си уморена от системата. Господи, дори си нямаш идея. Кога мога да му кажа да те очаква?

- Час. По-малко ако успея да се справя. Искам Джоузеф жив да види бебето си.

- Партньорката му сигурно ще го загуби като останалите.

- Мислех, че хиените не говоря с лъвовете или другите. Откъде знаете за опасенията относно бебето на Джоузеф.

- Нарцис следи подобни неща.

- Защо да го е грижа?

- Той иска бебе.

Това накара очите ми да се разширят.

- Никога не съм си представяла Нарцис като бащинска фигура.

- Опитай майчинска.

- Какво?

- Ще те чакаме, Анита. Не го карай да чака. Той не обича да го прави.

Чух тъга в гласа му, тъга близка до скръб. Почти попитах какво не бе наред, но той вече затвори. Какво му бе направил Нарцис, за да има такъв тон в гласа си? Наистина ли исках да зная? Вероятно не. Не освен ако можех да направя нещо по въпроса, а не можех. Ако започнех война с всеки по-корав ликантропски господар в града, трябва да ги убия всичките, или повечето. Единственият, който не бе корав бе Ричард и това щеше да го убие. Оплаквах се, че Нарцис е твърде корав, а Ричард, че е твърде добър. Предполагам, че никога няма да съм доволна.

Затворих телефона и казах на Натаниел какво е станало, докато избирах другите си. Натаниел нахвърли отгоре потника горнище над джогинг шортите, с който спа и добави обувки за джогинг, без чорапи. Знаеше по-добре отколкото да се опита да облича, защото настояваше да разплете косата си и отново да я заплете, което щеше да му отнеме времето което би било нужно на всички останали да се облечем. Грешах. Натаниел не бе дори близо до готов с косата си, когато останалите се бяхме облекли и готови да тръгнем. Боби Ли и Крис просто си сложиха блузите и обувките, прекараха пръсти през късите си коси, поставиха кобурите обратно и бяха готови. Гил слезе долу по дънки, обувки за джогинг и негладена мъжка риза. Ризата изглеждаше нова, но не ни кара да чакаме. Калеб слезе по дънки и нищо друго. Не си правих труда да му кажа да си сложи блуза или обувки. Някак си не мисля, че Нарцис ще откаже срещата ни, защото Калеб не е добре облечен.

В действителност на мен ми отне най-дълго да се облека: черни дънки, червено поло, черни найкове, всяко острие, което имах, включително новата ножница на гърба за най-големия си нож, който минава почти по целия ми гръбнак. Първата ножница бе разкъсана на парчета от персонала в спешното отделение, докато се опитваха да спасят живота ми. Също така носех два пистолета, макар да не бях сигурна, че който и да е от нас ще бъде допуснат с пистолет в клуба. Но за всеки случай ги взех и предупредих Крис и Боби Ли за правилото без оръжия. Те извадиха собствени комплекти добре-изглеждащи острието, около три на парче и бяхме готови.