Окованият нарцис

Бих протестирала, настояла, но нищо, което можех да сторя или кажа нямаше да промени истината. Имах вампир слуга и това бе невъзможно. Но невъзможно или не, Деймиън лежеше срещу тялото ми, вкопчил се в мен сякаш съм последната му надежда.

Ашър се върна в банята, носейки плажна хавлия увита около себе си. Кърпата бе достатъчно голяма да го покрие от подмишниците до прасците на краката, ефективно да прикрие тялото си. Прикривайки белезите.

- Дрехите ми бяха покрити с кръв. Надявам се да не възразяваш.

Сама също мразех да нося окървавени дрехи.

- Добре, радвам се, че си открил хавлия, която да ти харесва.

Погледна надолу към цветната хавлия.

- Не се побирам в робата ти.

Съжалявах, че Ашър трябва да крие себе си, но имах други неща да се тревожа.

- Мисля, че ако не се изстудя скоро ще повърна или припадна.

Той коленичи до ваната, плъзгайки дългата хавлия под глезените си с нежност, която не виждаш много у мъже. Докосна леко лицето ми.

- Зачервена си - докосна Деймиън. - Кожата му все още е по-студена отколкото трябва - вгледа се. - Трябва да свалиш някой от дрехите си, особено джинсите, мисля. Нормално, така се противях да не се събличам пред всичките момчета, но тази вечер бях готова да се съблека малко.

- Как да се съблека и продължа да го държа?

- Мисля, че един от нас може да го държи към теб, докато се събличаш.

- Наистина ли мислиш, че отново ще изпадне в гърчове?

- Може да го пуснеш и ще разберем - каза Ашър, с нежен глас.

Поклатих глава.

- Уморих се да почиствам кръв. Просто го дръж за мен.

Очите на Ашър малко се разшириха.

- Ще повикам Натаниел.

Топлината вече бе достигнала до главата ми с пулсиращо главоболие.

- Просто скочи вътре, Ашър, обещавам да не надничам.

Изви се около ваната, прикривайки всяка възможна част от себе си под хавлията.

- Ако изпусна хавлията на пода, наистина ли няма да поглеждаш?

Въпросът му ме спря. Отворих уста, затворих я и опитах да помисля през горещината, главоболието, растящото гадене и накрая просто казах истината:

- Няма да имам намерение да поглеждам, но не, прав си. Ако си гол ще погледна. Не мисля, че мога да се спра.

- Като автомобилна катастрофа, не можеш да не се обърнеш. - каза той.

Погледнах нагоре и го открих да се обръща настрани, криейки лицето си с онзи водопад на златиста коса. Мамка му, нямах време да държа ничия ръка.

- Ашър, моля те, нямам предвид това.

Той не поглеждаше към мен. Протегнах една ръка от Деймиън, който се придвижи към другата ми ръка като дете намествайки се в съня си около любимото си мече. Сграбчих ръката на Ашър през хавлията.

- Да, бих погледнала само заради любопитството, как да се сдържа? Все се шегуваш и подиграваш за това колко са зле нараняванията ти. Правиш така, че трябва да погледна, да видя.

Сега той ме погледна, тези бледи очи, празни, скрити от мен.

Вкопчих пръсти в ръката му, опитвайки се да го хвана през кърпата и откривах главно дрехи.

- Но ако не знаеш досега, че просто искам да те видя гол, тогава въобще не си обръщал внимание.

Лицето му не ми казваше нищо, онази празнота, която двамата с Жан-Клод можеха да имат, когато си поискаха.

- Сега ми помогни да сваля някой от тези дрехи преди да се разтопя.

Издаде нисък подобен на пиленце смях, който затанцува над кожата ми и усили пулса ми във врата. Бе твърде горещо да е естествено.

- Предлагаш да се разсъблечеш без да си омагьосана, вярвам, че е за първи път. Трябваше да се засмея, защото бе прав. Но смехът ме накара да затворя очи, защото се чувствах сякаш главоболието ми ще накара очите ми да изхвърчат навън от очните ябълки. Пуснах ръката му и притиснах глава към челото си, опитвайки се да предпазя главата си от разпад на парчета.

- Моля те, Ашър, става ми лошо.

Чух плясъка на водата, почувствах удара й срещу мен сякаш някой влиза във ваната. Отворих очи, бавно, опитвайки се да възпра главоболието и открих Натаниел коленичещ във водата. Косата му още бе хваната в свободна плитка, което го следваше, мърдаща във водата като нещо отделно и живо. Движещата се плитка привлече погледа ми надолу по тялото му и имах чувството, че Натаниел нямаше да намокри никакви дрехи, но не ми пукаше. Главоболието бе достигнало точка, където се боях, че ще започна да повръщам ако не се разхладя.

Отговори на въпроса ми без да съм го задала.

- Ашър иска Деймиън да се опита да поеме кръв, да видим дали ще я задържи.

Ашър бе все още на ръба на ваната, обвит в хавлията.

- Деймиън трябва да може да задържа кръв или ще загине. Вярвам, че ако останеш в постоянен контакт с него ще може да я поеме надолу.

- Ако трябва да остана в постоянен контакт първо трябва да се изстудя.

- Натаниел ще ти помогне. - каза той.

Погледнах към Ашър и дори блясъка на нощната светлина, ме заболя главата.

- Добре.