Окованият нарцис

Той потърка бузата си срещу ръката ми. Бе подобно на котка и интимно, като жест на любим. Изучавах лицето му, опитвайки се да прочета през тези спокойно изумрудени очи. Тогава осъзнах, че не трябва да разчитам лицето му. Най-беглата мисъл и знаех, че това спокойствие в очите му го бе обзело изцяло. Той бе изпълнен с голямо спокойствие, чувство за напрегнатост. Спокойствие и покой никога не са били мой реакции към Жан-Клод, когато съм близо до нето.

Можех да почувствам какво Деймиън изпитва, познавам сърцето му почти по-добре от собственото си, но не го разбирах. В този момент гледайки в тези красиви, спокойно очи, просто се нямах идея. Аз бих побягнала нагоре към хълма, борейки се, крещейки, мразейки. Не бих отишла спокойно в какъвто и да е вид робството, без значение колко потенциални облаги има владетеля. Честно, не съм сто процента сигурно, че съм владетел с облаги. Искам да кажа, че е лесно да се разбирам, докато всичко става както аз кажа, но противоречиш ли ми, не е лесно. Бях близо да се превърна в най-твърдия човек, който познавам, а познавам някой твърди хора. Опитвах се да бъда по-мека напоследък, но опитвайки се да бъда по-мека и наистина да бъда, не са едно и също нещо. Погледнах в очите на Деймиън и знаех, че ако бях аз, свързана към себе си като господар, щях да съм изплашена.

Деймиън се обърна във водата, коленичейки на ръба на ваната. Протегна се напред и нежно ме целуна по челото.

- Отново ме спаси.

Той бе прав, но докато устните му докосваха кожата ми, се чудех колко дълго ще бъде благодарен и кога най-накрая ще осъзнае колко прецакани сме и двамата.

59

Ашър отведе Деймиън долу в мазето за деня, настанявайки и двамата малко преди изгрев. Мика се обади, казвайки че и Мърл и Зейн ще оцелеят. Чери щеше да остане там със Зейн, а той щеше да провери останалите си леопарди. Предложих му да доведе леопардите си у нас и той каза, че ще попита. Не каза „Обичам те” накрая на разговора, което бе леко изнервящо. Не бях свикнала да спя с хора, който не обичам и не казват, че също те обичат. Но бях твърде уморена да мисля толкова много, така че го оставих при всички останали неща, за който не исках да мисля за живота. Мястото ставаше доста претъпкано. Натаниел ми помогна да се облека в най-готината си пижама -копринена нощна риза, който би била твърде разкриваща ако не бях толкова ниска.

Тогава Натаниел се сгуши до мен в чифт шорти за джогинг. Гил спеше в стаята за гости. Двамата плъхолъци бодигардове прекараха нощта между дивана и спейки на пода пред вратата на спалнята ми, което значеше, че ако трябваше да отида до банята след като си легнем, трябва да стъпвам през тях. Боби Ли каза:

- Ще ни събудиш, бъди сигурно да не се разхождаш наоколо сама.

Не можех да убедя Боби Ли или Крис, че не се нуждая от толкова наглеждане, но в действителност бях твърде уморена за спорове. Така че всички се настанихме за дълга лятна дрямка. Натаниел бе дръпнал тежките завеси, така че стаята лежеше в плътен сив здрач.

Настана затишието в спалнята с включен климатик, с Натаниел сгушил се до мен и почти веднага изпаднах в дълбок сън без сънища. Когато телефона в спалнята извъня, знаех какво е, но ми отне няколко секунди да се събудя достатъчно да се движа. Натаниел се протегна през мен и отговори:

- Резиденцията на Блейк. - още преди да отворя очи.

Той бе тих, със сериозно лице, когато протегна ръка с предавателя и каза:

- Одисеи е, бодигард на Нарцис. Иска да говори с теб.

Взех телефона, все още лежейки по гръб.

- Анита е, какво искаш?

- Моя Оба иска да говори с теб.

Размърдах глава достатъчно да видя часовника и изръмжах. Имах едва два часа сън. Бих се справила с час дрямка и да се чувствам добре или да карам без сън, но някъде между два и три часа се чувствам ужасно.

- Работя нощна смяна, Одисей, каквото и да иска Нарцис може да почака до по-късно през деня.

- Вчера тръгна мълвата, че всяка информация за изчезналите ликантропи трябва да мине през теб.

Това ме събуди малко. Примигнах и се опитах да съм по-будна отколкото се чувствах.

- Какво информация?

- Той ще говори само директно с теб.

- Тогава го дай на телефона, цялата съм в слух.

- Той настоява да слезеш до клуба му, сега.

- Имах по-малко от два часа сън, Одисей. Няма да си разкарвам задника до Илинойската част на реката, при пукването на зората. Ако той има информация, която да ни помогне да спасим живота на превръщачи, просто да ми я даде и ще се постарая информацията да стигне където трябва.

- Моя Оба настроява, че ако не дойдеш в клуба сега, въобще няма да споделя информация.

Станах, облягайки се на гредата, затваряйки очи.

- Защо сега?

- Не е моя работа да подлагам на въпрос заповедите си.

- Може би трябва да поработиш върху това. - казах.

Имаше тишина от другата страна на телефона. Не знаех, дали бе озадачен и не схвана коментара ми, или го удари твърде на място. Накрая той каза с тих глас:

- Точно сега Рекса на лъвовете е жив. Може да не бъде след няколко часа.

Станах с широко отворени очи, напълно будна вече.

- Как знаеш това?

- Моя Оба знае много неща.