Окованият нарцис

Деймиън направи малки протестиращи движения, докато Натаниел се опитва да махне част от тежестта му от мен. Накрая се облегна на ръба на ваната с Ашър поемайки част от теглото му, но оставяйки го да притиска ръката ми към гърдите си. Натаниел откопча колана ми и ми помогна да махна кобура на раменете си от едната си ръка, но ми бе нужна другата ръка свободна да го изплъзва. Деймиън се бори с нас, бавно, упорито, все едно бе сомнамбул Ако не искаше да пусне ръката ми, не можехме да го накараме, освен ако не бяхме решени да счупим пръстите му един по един и не искахме да го правим това.

- Какво да правим? - попита Натаниел.

- Трябва да изляза от тази горещина - казах. - Можем ли да пуснем студена вода във ваната или нещо?

- Не - каза Ашър, - трябва да го държим възможно по-топъл, поне докато не поеме част от кръвта. Не можем да си позволим да се охлади.

- Тогава махнете тези дрехи от мен.

Почувствах го отколкото видях двамата да си разменят погледи.

- Как искаш да го направя? - попита Натаниел.

Облегнах глава напред, почивайки си върху горната част на мократа коса на Деймиън. Кожата му бе най-студеното нещо във ваната. Бях толкова гореща, че ми прилошаваше и все пак кожата на Деймиън бе студена на допил. Главоболието се засили и изпълва от устата ми. Постарах се да изпълзя до края на ваната преди да повърна. Но той се притисна към мен и само ръката на Ашър на ръката ми ме запази достатъчно високо, че водата да остане чист.

Главата ми крещеше, болката бе толкова силна, че замъгли зрението ми. Ашър ми подаде студена кърпа и избърза устата ми. Допря друга кърпа към челото ми. Тогава Натаниел хвана гърба на ризата ми и я разкъса. Махна парчетата от мен. Ашър наметна студена кърпа над раменете ми, която бе толкова студена, че ме накара да прошепна:

- Мамка му.

Ашър и Натаниел поеха теглото ми и това на Деймиън, придвижвайки ни към края на ваната, докато Гил дойде и започна да чисти бъркотията. Гил почисти доста бъркотии тази вечер и никога не се сърди, ни веднъж. На два пъти взе парчетата от ризата ми плуваща във водата, но не коментира гласно. Бе добър слуга. Прави каквото му кажеш и не задава въпроси.

Натаниел се опита да разкъса дънките ми както направи с ризата. Успя да разкъса горната част, но теглото на Деймиън ме притискаше под водата и мястото, което му бе нужно. Ашър закрепи кърпата колкото се може по-сигурно и внимателно навлезе във водата. Коленичи и плъзна ръце около Деймиън и мен и ни повдигна, изправен, държейки и двама ни прави. Все още докосвах дъното, но той държеше теглото и на двама ни, защото краката ми не работеха както трябва. Държеше и двама ни без усилия.

Натаниел постави ръце по краищата на цепката, която бе направил на дънките ми и дръпна. Тежките мокри дрехи се разкъсаха под ръцете му със звука на разкъсана плът, но по-тежко - мокър, тежък звук. Силата разтърси тялото ми и само силата на Ашър ме задържа права.

Почувствах въздуха на голата си кожа и осъзнах, ме с джинсите ми бе свалил и гащичките ми, но не ми пукаше. Въздухът по кожата ми би все още задушаващо топъл. Не можех да дишам. Последното, което помня да мисля, бе че ще припадна, после нищо.

58

Събудих се лежаща на края на ваната с една ръка във водата с Деймиън. Студени кърпи ме покриваха от главата до краката. Едната на лицето ми се повдигна и видях, че Натаниел е във водата, придържайки Деймиън. Примигнах през кичура мокра коса и открих Ашър да допира нова студена кърпа към лицето му. Остави достатъчно открито от лицето ми да го поглед, отстрани.

- Как се чувстваш?

Трябваше да помисля за това.

- По-добре.

Смени кърпите по дължината на тялото ми и осъзнах, че съм напълно гола. Потръпнах от студения плат и не ме интересуваше нищо друго освен, че най-накрая ми е хладно.

- Колко време бях в несвяст?

- Не дълго - каза Ашър, премествайки кърпата, за да намокри краката ми.

Погледнах към Натаниел, коленичещ във ваната, притискайки Деймиън към края, за да може вампира да ме държи.

- Никога не съм виждам превръщач да припада от горещина преди. - каза той.

- Първи път за всичко. - казах.

Деймиън обърна бавно глава към мен. Очите му бяха ясни, светли, отново живи. Очите му бяха с цвета на изумруди и не бе причинена от вампирските му сили, бе естественият цвят на очите му, все едно майка му се е размотавала с котка, за да ги получи. Хората просто нямат подобен цвят на очите.

Усмихнах му се:

- Изглеждаш по-добре.

- Храних се.

Погледнах Натаниел. Той обърна глава, така че да мога да видя пресните следи от зъби от едната страна на шията му.

- Мисля, че мога да се задържа сам. - каза Деймиън.

Натаниел погледна въпросително към Ашър, който сигурно е кимнал, защото Натаниел се отдръпна. Деймиън се настани срещу мен, все още държейки ръката ми пред гърдите си, но по-леко сега. Една ръка нежно при китката, с другата милваше ръката ми.

- Чух, че си ми господар.

Погледнах в тези спокойно очи.

- Не изглеждаш разстроен.