Окованият нарцис

Завъртях се над тялото на Грегорий и усетих мантията да пада над мен, сякаш нокти я бяха разкъсали там където бях. Протегнах се за ножа в ботуша си, но никога нямаше да имам шанс. Видях ръка с нокти да идва към мен. Всичко се забави, като картини уловени с кристал, тъка че да видите всеки детайл. Сякаш имах цялото време на света да извадя ножа или да се опитам да се отдръпна от ноктите, но част от мозъка ми крещеше че няма време. Хвърлих се обратно на пода, усетих въздуха над мен когато ноктите на човека-змия преминаха през целта си толкова сигурна сякаш не бе подготвен за мен да се мръдна. Останалото бе инстинкт. Спънах змията и тя внезапно беше по гръб. Извадих ножа с дясната си ръка, но змията бе на крака, ритайки напред, сякаш бе подскочила на гръбнака си.

Почувствах, повече от колкото го видях, нещо голямо и тъмно да скочи във въздуха и кацна зад мен. Вниманието ми бе отклонено за част от секундата, но това беше достатъчно. Този пред мен се стрелна в движение което беше по бързо от колкото можех да видя. Сложих лявата си ръка отпред, да поема удара, като с дясната се опитвах да ударя напред. Лявата ми ръка се вцепени сякаш беше ударена с бейзболна бухалка. Можех да го намушкам в стомаха, но хванах движение с ъгъла на окото си и се хвърлих на една страна на пода в момента в който нокти преминаха над мен. Разсякох към краката и отворих рана дори през ботушите. Змията изкрещя и вървеше куцукайки надалеч.

Втора змия дойде за мен с протегнати нокти. Нямах време да се махна от пода или за нещо друго. Държах ножа си готов, лявата ми ръка само частично използваема и гледах нещо да пода върху мен като изцениран кошмар. По-малко черно петно го удари от едната страна и и двете се забиха в стената. Беше Менг Дю. Ноктите разрязаха бледата й кожа докато гледах.

Нямах време да гледам повече, защото Корнус идваше към мен, кръв капеше от вратът му и рамото, ризата му ебе на парчета. Силвия беше зад него, бореше се с Марко, опитваше се да мине покрай него за да проследи Корнус. Прекрасните й длани вече имаха нокти, въпреки че останалото от нея все още бе в човешката й форма. Наистина могъщ превръщач може да се променя отчасти.

Джамил беше в далечният ъгъл, бореше се с двама мъже-змии. Грегори се превръщаше, безпомощен докато не завърши. Нямах време да огледам останалата половина от стаята. Корнус беше почти нас мен и аз нямах време. Направих единственото нещо за което се сетих. Хванах ножа от края и го хвърлих към него. Не изчаках да видя дали съм го уцелила. Вече се движех към най-близката стена и колекцията от ножове. Ръката ми беше на дръжката на един от ножовете когато Корнус проряза гърба ми. паднах на колене и изкрещях, но дясната ми ръка остана на ножа и аз го изтръгнах от скобите който го държаха на стената докато падах. Обърнах се, бутайки лявата си страна кум него, той разряза лявото ми рамо, но не болеше както на гърба ми. или раната беше дълбока или губех усещането в ръката си. използвах секундата която имах, тази която той използва за да ме пореже, обърнах ножа в дясната си ръка и ударих решително назад, без да се обръщам за да видя къде е той. Беше сякаш мога да го почувствам зад мен, сякаш просто знаех къде е той. Усетих острието да захапа плътта. Избутвах на горе, изправяйки се със силата на удара, натисках острието назад, навътре, през него, толкова силно колкото можех. Никога не бяха правила нещо такова преди, но чувствах движението като старо в паметта си. и знаех че не беше моята памет. Не беше тялото ми което си спомняше да обърне меча както аз обърнах тялото си за да причиня допълнителни щети, разхвърляйки вътрешните органи докато изваждах острието. Вдигнах ножа с една ръка. Това знаех как да го направя. Бях обезглавявала тела много години. Острието беше надолу за удара когато той изкрещя:

-Достатъчно! - Не спрях, дори не се поколебах.

Беше Джамил който се хвърли към мен, над човека с наведена глава. Той ме притисна към стената, едната ръка на китката ми докато аз се борех.

-Анита, Анита!

Погледнах към него и беше сякаш просто разбрах кой беше той или какво правеше. Знаех, но само на теория, че тялото му беше отдръпнато оъ мъжа-змия. Тялото ми се отпусна в захвата на Джамил, но той не ме пусна.

-Говори ми Анита.

-Добре съм.

-Той се предаде. Ние спечелихме. Може да отведе леопардите си. - Ръката му се махна от моята която все още стискаше ножа. - Успокой се, ти спечели.

Опитах се да задържа ножа, но Джамил не беше щастлив докато не го оставих да го вземе. Тогава той се дръпна бавно от мен, а аз останах да гледам надолу към Корнус който все още коленичеше на пода, държеше ноктите си върху кръвта която течеше от едната му страна. Той погледна кум мен и се изкашля, малко кръв докосна устните му. Той ги облиза.

-Проряза белият дроб.

-Това не е сребърно, ще се излекуваш.

Той се засмя, но от това изглежда го болеше.

-Ние ще се излекуваме - каза той.

-По добре се надявай Грегорий да се излекува - казах.