Окованият нарцис

-Не го искам, Анита, но ще направя това, което е нужно. Ти ме научи на това.

Очите ми бяха горещи. Аз го бях научила на това. Страхотно. Ако наистина щяхме да приключим за добро, тогава нямаше да плача или да се моля. Нямаше да бъда слаба. Гласът ми излезе по-здрав, по-сигурен в себе си. стомахът ми все още беше студен възел, но това не се показваше в гласа ми.. Усилието за това, че трябваше гласът ми да е нормален по телефона, накара гърдите ми да се стегнат.

-Ти си Улфик, вълчият крал. Твоята дума е закон в глутницата.

-Работих толкова усилено за да се уверя, че всеки има равен глас, Анита. Не мога да дръпна реда сега. Това би премахнало всичко, което се опитвам да променя.

-Идеите са страхотни на теория, Ричард, но те не работят в реалният живот.

-Не съм съгласен - каза той. Гневът му си отиваше. Той просто внезапно беше уморен. -Няма да споря за неща които са доказани, откакто се запознахме. Аз се съсредоточавам върху нещата, които мога да променя. И няма значение колко го искам, ние не можем да се променим един друг, Ричард. Ние сме каквито сме. - Гласът ми бе несигурен отново, изпълнен с чувствата и емоциите, които чувствах. - Така че Грегорий добре ли е?

-Добре е.

-Искам го обратно, знаеш това.

-Знам го. - Гневът му се завърна.

-Сега като не съм лупа, не съм от глутницата, как да си го върна?

-Трябва да дойдеш в лупанара утре вечер и да направиш заявление за него.

-Какво имаш предвид с това заявление за него?

-Трябва да докажеш честта си. Че имаш някакъв вид чест.

-Като някакъв избор, опит, какво?

-Не знам още. Ние ще. . . гласуваме.

-По дяволите Ричард, има причини защо ние сме представители на демокрацията в тази страна, не чисто единство. Чисто един човек, един вот, просто не работи така. Не можеш да решиш нищо по този начин.

-Те решават, Анита. На теб просто не ти харесва начина, по който става.

-Как можа да вземеш Грегорий? Как може да го направиш?

-Когато разбрах какво се е случило, знаех че глутницата ще гласува да бъдеш изхвърлена. Повечето от тях не бяха щастливи от теб дори и преди. Ти не си глутницата и те не харесват това. Фактът че ги изостави, всички тях, за шест месеца не помогна. -Трябваше да събера моите неща заедно, преди да се върна, Ричард.

-И докато ти събираше своите неща, моите се разпадаха.

-Съжалявам Ричард. Но не знаех.

-Утре вечер на лупанара, около един часът след залез слънце. Можеш да доведеш всичките си леопарди и всички други превръщачи, които са ти съюзници. А аз , като Улфик, ще доведа плъхолаците.

-Аз не съм лупа вече, така че те вече не са мои съюзници, нали?

-Не - каза той и гневът му го нямаше отново. Ричард не можеше да се сърди дълго на никого.

-Какво ще се случи ако не спечеля Грегорий обратно?

Той не ми отговори, само звукът на дишането му по телефона.

-Ричард, какво ще се случи с Грегорий?

-Той ще бъде съден от глутницата.

-И?

-Ако той бъде осъден за убийството на лупата ни, това означава смъртна присъда.

-Но аз съм точно тук Ричард. Аз не съм мъртва. Не можеш да убиеш Грегорий за това, че ме е убил, когато не ме е убил.

-Аз забавих решението, докато не си достатъчно добре, че да присъстваш. Това беше най-доброто, което можех да направя.

-Знаеш Ричард, понякога е хубаво да бъдеш цар. Царя може да помилва който иска, царя може да се ебава с когото иска.

-Знам това.

-Тогава бъди цар, Ричард, истински цар. Бъди техен Улфик, не техен президент.

-Правя това, което мисля, че е най-добро за тях.

-Ричард, не можеш да направиш това.

-Вече е направено.

-Ричард, ако се проваля на малкият ви тест, няма да те оставя да екзекутираш Грегорий.

Разбираш ли ме?

-Няма да ти е позволено да носиш пистолети в лупанара, само ножове. - Гласът му стана много предпазлив.

-Спомням си това. Но Ричард, ти слушаш ли ме? Разбираш ли ме?

-Ако се опитаме да екзекутираме Грегорий утре вечер, ти ще се биеш с нас, разбирам. Но разбери това, Анита, твоите леопарди не са колкото нас, не дори и с Мика и неговата глутница. Превъзхождаме те пет към едно, може би повече.

-Няма значение, Ричард. Не мога да стоя и да гледам Грегорий да умира, не и за нещо толкова глупаво, колкото това.

-Ще се опиташ ли да спасиш една от котките си и да рискуваш да загубиш всички останали? Наистина ли искаш да видиш какво ще се случи ,ако те се опитат да се бият по техният начин в лупанара? Аз не искам да го виждам.

-Това е. . . по дяволите, Ричард, не ме набутвай в ъгъла, няма да ти хареса.

-Това заплаха ли е?

-Ричард. . . - трябваше да се спра по средата на изречението и да преброя бавно изпод дъха си. Но броенето до десет не помогна. - Ричард, - гласът му излезе по-спокоен. -Ще спася Грегорий, каквото и да струва. Няма да оставя вълците да изколят леопардите ми, каквото и да струва. Ти изпусна нервите си и взе един от леопардите ми. Вкара глутницата си в капризна демокрация, където ти дори нямаш вето като президент. Наистина ли би направил грешката да започнеш война между твоята и моята глутница? -Все още мисля, че всеки да има глас е добра идея.