Окованият нарцис

-Не Яков, не го правя. Няма да те убия защото бях лупа или заради нещо вълчо. Ще те убия просто за отмъщение. Дай ми няколко седмици след пълнолунието и ще си чист в това, ако свършиш работата след определеният срок.

-Ти мислиш че Ричард ще ме убие?

-Той уби последният Улфик, Яков. Това е начина, по който той получи работата.

-Ако не се съглася с това, ти просто ще ме застреляш?

-От приятно безопасно разстояние, о да.

-Мога да обещая, че няма да предизвикам Ричард докато не мине пълнолунието, но не мога да обещая че вота ще е срещу Грегорий. Той беше на Рейна, старата лупа, използваше го да помага в наказанието на някои от членовете. Има повече от една жена, за която той е помогнал да бъде изнасилена.

-Знам.

-Тогава как можеш да го защитаваш?

-Той е правил това, което му каже старият му алфа и Рейна, злата кучка от запада, тя му е казала да го направи. Грегорий не е доминиращ, той е губещ и прави това, което му казват, като добър, покорен превръщач. Дори когато станах негов алфа, той отказа да изнасилва и измъчва. Веднага след като имаше избор, той спря да го прави. Питай Силвия. Грегорий се остави да бъде измъчван, защото отказа да я изнасили.

-Тя разказа историята на глутницата.

-Не звучиш впечатлен.

-Не мен трябва да впечатляваш Анита, а другите.

-Помогни ми да ги впечатля, Яков.

-Ти сериозна ли си? Искаш да ти помогна да спасиш леопард?

-Да.

-Това е абсурдно. Аз съм Гери на този клан. Няма да помагам на леопард, и дори не си ми доминираща.

-Не ме разбра изцяло Яков. Спомняш ли си по-ранната част от разговора ни, частта за умирането ти? Обвинявам те за тази каша. И ти ще ми помогнеш да я оправя или ще разпилея мозъкът ти по стената.

-Не можеш да донесеш оръжия в лупанара.

Засмях се и дори за мен това беше неправилен звук, дори зловещ.

-Ще прекараш останалата част от живота си в лупанара ли?

-Исусе - каза той, гласът му беше тих - ти говориш за предумишлено убийство.

Засмях се отново. Малък глас крещеше в главата ми, казваше ми че съм много добър социопат. Може би по късно щях да си позволя да съм притеснена.

-Мисля че най-накрая се разбрахме, Яков. Това е телефонният ми номер. Обади ми се преди утре вечер с план.

-Ами ако не мога да измисля такъв?

-Не е мой проблем.

-Ще ме убиеш дори и да се опитам да го спася, наистина да се опитам да спася леопарда ти и да се проваля. Ти все пак ще ме убиеш.

-Да.

-Ти си студена кучка.

-Пробождания и камъни ще ти счупят костите, но неуспеха ще те убие. Обади ми се Яков, направи го скоро. - Затворих телефона.

11

-Виждам какво имаш предвид за това, че си практична - каза Мика. Той беше стоял тих, чакаше ме, лицето внимателно неутрално, но не можеше да скрие всичко от лицето си. Той беше доволен. Доволен от мен, мисля.

-Няма ли да избягаш крещейки, защото съм кръвожаден социопат?

Той се усмихна и отново дългите му мигли закриха очите му.

-Не мисля че си социопат, Анита. Мисля, че правиш каквото е нужно за да защитиш глутницата си. - Той вдигна жълтозеленият си поглед към мен. - Намирам това за прекрасно, а не за нещо, което трябва да се критикува.

Въздъхнах.

-Добре е, че някой го одобрява.

Той се усмихна с тази усмивка, която е смесица между снизхождение, радост и скръб, тази, която видях преди.

-Улфика има само добри намерения.

-Знаеш какво казват за добрите намерения, Мика. Ако той е решил да отиде в ада, добре. Но той не е прав да завлича останалите от нас с него.

-Съгласен съм.

Това Мика да се съгласява с мен не накара да се уморя. Не бях влюбена в него. Защо Ричард не може да е този, който се съгласява с мен? Разбира се, имаше някой друг. Трябваше да извадя Жан-Клод от затвора, докато все още е тъмно.

-Трябва да си взема душ, защото съм джентълмен те пуснах първа, след като звука не пречи на телефонният ти разговор, трябва да се изкъпя, ако нямаш нищо на против.

-Ще ти дам малко уединение. - Обърнах се към вратата.

-Не уединение исках, просто обяснявах защо пускам водата, докато продължаваме разговора си - каза той.

Това ме обърна отново към него.

-Какъв разговор?

Той включи душа, опита водата с ръката си, нагласи топлината, говорейки през рамо. -Никога не съм чувствал друга Нимир Ра с такъв вид сила. Беше невероятно.

-Радвам се, че си се наслаждавала, но вече трябва да вървя.

Той обърна лице към мен, стъпи с гръб към водата, отметна главата си назад за малко, мокреше косата си. Водата удари врата му и той изсъска, извиването на рамото му сякаш наистина го болеше.

Върнах се навътре в стаята.

-Добре ли си?

Той кимна и спря по средата на движението.

-Ще бъда.

Бях достатъчно близо, че когато вдигна главата си можех да видя водата на капки по лицето му, капчиците се прилепваха една към друга върху миглите му. Стоях от едната страна, поемах малки капки от водата. За първи път видях добре едната страна на врата му.

-По дяволите. - Протегнах се през водата и докоснах лицето му, обърнах го бавно, така че да мога да видя ухапването.