Окованият нарцис

Имаше перфектен отпечатък от зъбите ми от дясната страна на врата му. Раната все още кървеше, така че кръгът от зъби беше изпълнен с червено. Кожата му вече беше натъртена, тъмни цветове се завъртаха около повърхността.

-Боже, Мика, съжалявам.

-Не се притеснявай, това е прекрасно ухапване.

Дръпнах ръка от лицето му.

-Да, правилно, изглежда сякаш съм се опитала да те изям през врата. - Намръщи се. -Защо не е започнало да се лекува?

-Раните направени от зъби или нокти на друг превръщач се лекуват по-бавно от останалите, не толкова бавно колкото раните причинени от сребро, но все пак бавно. -Съжалявам.

-А аз ти казах да не съжаляваш.

-Последният Улфик, който ухапах така, не беше толкова зле, дори не преминах кожата, но той прие това като обида. Той каза, че това означава, че аз се мисля за по-високо в глутницата от него.

-Ние не сме вълци. В леопардската глутница, рана на врата от Нимир Радж, е знак, че сексът е бил добър.

Това ме накара да се изчервя.

-Нямах предвид да те изчервявам, просто ти обясних, че не ми дължиш извинение. Наслаждавам се на това.

Изчервих се по-силно.

-Заедно може да направим велики неща за глутниците си. -Поклатих глава.

-Не сме сигурни, че ще бъда Нимир Радж, докато не минат няколко дни. Нека забавим нещата до тогава.

-Ако така искаш. - Погледа му беше прекалено директен и внезапно бях наясно с това, че той беше гол под душа. Аз бях по-добра в игнорирането или най-малко в това, да не се притеснявам от голотата. Но има моменти, когато осъзнаеш, когато погледа на друг човек те накара да го осъзнаеш.

-Искам го - казах.

Той обърна гърба си, наведе главата си, така че водата да удря раменете му, гърба му, долните му части. Капките, които се разпръскваха станаха повече, докато той се движеше, опръскаха лицето ми, раменете ми, ръцете, краката, кърпата. Беше време за мен да напусна.

Бях на вратата отново, когато той извика след мен.

-Анита.

Обърнах се.

Той беше с лице към мен, триеше течен сапун по тялото си. Беше на ръцете си, когато се обърнах, сапунисваше гърдите си, докато говореше.

-Ако искаш да дойдем с теб утре вечер, ще бъде чест за нас.

-Не мога да те оставя да вкараш глутницата си в нашите каши.

Ръцете му се плъзнаха надолу, прокара бялата сапунена пяна по стомаха си, ханша си, тогава плъзна ръце между краката си, работеше със сапуна върху себе си. Знаех от собствен опит, когато махах нещата от себе си, че трябва да търкаш повече, докато се докосвах, но ръцете му продължиха, докато той беше гладко покрит с балончета и частично втвърден по времето, когато ръцете му се плъзнаха по бедрата му.

Устата ми беше суха и разбрах, че не бяхме казали нищо за няколко минути. Просто го гледах, докато се покриваше със сапун. Мисълта доведе изчервяване по лицето ми. Мика продължи със сапуна по краката си, бавно, отнемаше му повече време за всяко движение, отколкото беше нужно. Той определено го правеше в моя полза. Трябваше да напусна.

-Ако ти си ми Нимир Ра, твоите каши са мои каши - каза той, главата му все още наведена надолу, лицето му скрито от мен, така че всичко, което можех да видя, бе линията на тялото му, докато той не се изправи, далеч от водата, така че сапуна да не падне.

Трябваше да прочистя гърлото си за да кажа.

-Не искам да дърпам границите ни Мика.

-Силата между нас е достатъчно, че да се съглася с всяка подредба, която желаеш. -Той се изправи тогава, протегна ръката си обратно към сапуна зад рамената си. Това накара тялото му да се изтегне в дълга линия, а аз мъчително усещах всяко негово движение. Обърнах се, готова да изляза през вратата този път.

-Анита - каза той.

Спрях се на вратата, но този път не се обърнах.

-Какво? - звучах нацупена.

-Наред че си привлечена от мен. Не можеш да си помогнеш.

Това ме накара да се засмея, добър, нормален смях.

-О, ти нямаш високо мнение за себе си, нали? - Но аз останах с гръб към него.

-Нямам високо мнение за себе си. Ти си Нимир Ра, а аз съм първият Нимир Радж, който някога си срещала. Нашите сили, нашите зверове, се привличат един друг. Ние се

предназначени да сме привлечени един от друг.

Обърнах се тогава, бавно, опитвайки се да задържа контакт само с очите и се провалих. Той се бе обърнал с гръб към мен. Все още сапунисваше раменете си. Сапунената пяна се плъзгаше надолу към малкият му кръст.

-Не знаем все още дали съм превръщач. - Гласът м беше задъхан.

Той успя да изтегне целият си гръб, ръцете му се движиха дръзко по кожата му, ръцете му преминаха по стегнатият му задник.

-Ти чувстваш повика на тялото ми, както аз чувствам твоето.

Пулсът ми биеше прекалено силно.

-Ти си атрактивен мъж, гол, покрит със сапун. Аз съм човек, така че съди ме.

Той се обърна, все още сапунисан и гладък. И беше втвърден.

Устата ми изсъхна. Тялото ми се стегна толкова силно и толкова внезапно, че почти болеше. Беше дълбоко в гърдите ми, накара ме да преглътна пулса си.