Окованият нарцис

Ричард коленичи до нас и Жан Клод изпусна нисък стон, наполовина свивайки се срещу мен.

-Жан Клод!

Ричард го извъртя в ръцете си и гръбнака на Жан Клод се изви, дъхът му излизаше на разкъсани вдишвания.

Нарцис беше над нас на леглото.

-Какво не е наред с него?

-Не знам - каза Ричард

Сложих ръка на гърлото на Жан Клод. Пулсът му не просто препускаше, биеше като нещо в клетка. Опитах се да използвам способността си да усещам вампирите, но всичко което можех да почувствам беше топлината на звяра. Нямаше нищо студено или мъртво в кръга от/на ръцете ни.

-Положи го да легне на пода Ричард.

Той ме погледна.

-Направи го.

Той положи Жан Клод нежно на пода, дланта му все още докосваше рамото.

-Отдалечи се от него. - Направих това което поисках от Ричард, изправих се и се преместих около леглото, избутвайки Ричард с тялото си докато Жан Клод остана сам до леглото.

Тялото на Нарцис се реформира, докато не бе отново грациозният мъж който срещнах на входа. Премести се от леглото без да му бъде казвано, но се премести заобикаляйки, така че все пак да може да гледа.

Жан Клод бавно се извъртя на една страна и премести главата си за да ни погледне. Облиза устни те си и се опита два пъти преди да успее да проговори.

-Какво направихте с мен?

Аз и Ричард все още стояхме сред пулсиращата топлина. Ръцете му погалиха моите и аз потръпнах срещу него. Прегърна с ръка кръстът ми и сякаш колкото повече се допираха телата ни, толкова повече топлина се вдигаше около нас, докато си помислих че въздуха трябва да затрепери както прави въздухът през летен ден на пътят. -Споделих силата на Ричард с теб - казах.

-Не - каза Жан Клод и се изправи бавно до полу-седнало положение, държеше тежестта си на ръцете си - Не просто Ричард, ma petite. С Ричард сме споделяли силите си много пъти, но никога така. Ти си моста между двата свята.

Ашър проговори:

-Тя е мостът между животът и смъртта.

Жан Клод погледна внезапно към лицето му с скръбно изражение на лицето си.

Нарцис каза:

-Знам че Маркус и Рейна можеха да споделят силите си, зверовете си, но Анита не е върколак. Не би трябвало да сте способни да споделяте зверовете си един с друг, вълк с леопард.

- Аз не съм леопард - казах.

- Мисля че дамата протестира прекалено много - отвърна Нарцис

- Или превръщач по вампири - каза Ашър.

Погледнах го.

-Не започвай и ти.

-Знам, че не си истински превръщач Анита, но твоята ... магия се променя когато се присъедини към силата на Ричард. Има нещо в теб, така че ако не те познавах по-добре, бих казал че си като тях.

-Ричард каза, че животното което вика Жан Клод е вълк

-Но това не дава обяснение за това - каза Ашър. Коленичи до Жан Клод и протегна ръката си към него.

Жан Клод хвана ръката му, преди да докосне лицето му и Ашър се дръпна внезапно.

 -Кожата ти е гореща, не просто топла, а гореща.

-Това е като треската след хранене, но ... по-живо - Погледна към нас, а очите му все още бяха удавящо сини. - Отиди да спасиш леопардите си, ma petite, за да ни позволиш да се оттеглим преди изгрев. Искам да видя колко гореща ... - пое си дълбоко дъх и знаех че той задържаше усещането за нас - ... колко гореща може да стане силата.

 -Всичко това е много впечатляващо, но аз си искам килограма плът - каза Нарцис.

-Започваш да ми лазиш по нервите - отвърнах.

Той се усмихна.

-Във всеки случай, все още мога да поискам обидата да бъда отмъстена.

Погледнах към Ричард и той кимна. Въздъхнах.

-Нали знаеш че обикновено, аз ни въвличам в такъв вид неприятности.

-Ние все още не сме в беда - каза Ричард. - Нарцис демонстрираше. Защо мислиш че не се промених? - Той погледна към малкият мъж. Нарцис се усмихна.

-Пък аз си мислих че си декоративни мускули зад Маркус.

-Няма да се биеш, докато не изчерпаш възможностите си, Нарцис, така че без игри -Гласът му съдържаше студенина, твърдост. И отново звучеше повече колкото мен, от колкото като себе си. Колко трудни ли са били последните месеци за него и вълците му. Има само няколко неща, които могат да те направят толкова строг за такъв кратък период от време. Смъртта на близък човек, полицейската работа или битка в която хората около вас в действителност умират. В цивилният си живот, Ричард е гимназиален учител, така че не беше полицейска работа. Мисля че някой щеше да спомене ако Ричард е изгубил член от семейството си. Тогава остава битката. С колко претендента се е бил? Колко е убил? Кой е умрял?

Поклатих глава за да прекъсна потока на мислите си. По един проблем за даден момент.

-Не можеш да имаш никого от нас или някой от хората ни. Няма да започнеш война, така че къде ни оставя това?

-Ще извадя хората си от стаята с котките ти, Анита, ще го направя. - Застана пред мен, гърбът му срещу стълба на леглото, едната му ръка си играеше с веригите около дървото, караше метала да дрънчи.

 - Хората там не са ужасно изобретателни, но имат някакъв суров талант да причиняват болка. - Гледаше ме с отново човешките си очи.

-Какво искаш Нарцис? - попита Ричард.

Нарцис навиваше веригата около китките си отново и отново.

-Нещо което има стойност, Ричард, има стойност.

Ашър каза: