Окованият нарцис

Тялото зад мен се премести. Въпреки че не бях в състояние да го видя, знаех че той се бе подпрял на единият си лакът и ръката му около кръста ми се стегна. Внезапно бях притисната много плътно към тялото му и знаех няколко неща. Първо, той бе с моята височина, защото тялото му съвпадаше перфектно с моето; второ, той беше строен, мускулест и много щастлив да бъде притиснат към тялото ми. Ееек! Обърнах се към него както поглеждам назад към шум в тъмнината, страхливо движение, бавно, наполовина сънливо. Лицето му се вдигна от рамото му, дългата му коса се спускаше върху едната страна на лицето му, по-тъмна от тази на първият мъж . Неговото лице беше прекалено триъгълно, почти твърде деликатно, преминаваше линията към андрогинност, с нос оставащ му съвсем малко до перфектността, широка уста с долна устна по-дебела от горната и нацупена. Беше чувствено лице. Но очите бяха, които правеха лицето или го разрушаваха. Първата ми мисъл бе, че очите му са жълти. Но имаше дебел пръстен сиво-зелено около зеницата, а цялостния ефект беше дълбоко жълто-зелено, поставено в лице с тен. Не бяха човешки очи и не ме питайте как разбрах, но не бяха и вълчи очи.

(Андрогин е личност чиито външни белези не отговарят напълно на пола, към който принадлежи съответната личност. Също така андрогинност се използвало като синоним на интерсексуалност, но подобна употреба в днешно време се смята за неправилна.)

Протегнах се настрана от тях. Лявата ми ръка протестираше да я използвам, но не ме болеше достатъчно, че да компенсира срама. Не беше грациозно измъкване, но поне стоях на пода до леглото, гледайки към мъжете, вместо на сандвич между тях. Оставяйки грациозността, исках някакви дрехи.

-Не се страхувай Анита. Нямаме намерение да те нараним - каза вторият мъж.

Опитах се да държа очите си върху тях и да претърся слабо осветената стая за дрехи. Единственият плат в стаята изглежда бе чаршафа, а те лежаха върху него. Имах ужасният копнеж да се покрия, но ръцете ми не свършиха работа и стоях там с ръцете си над слабините си изглеждах някак по-смутена докато просто стоях там. Изведнъж не знаех какво да правя с ръцете си. Лявата ми ръка ме болеше от рамото почти до китката, една линия от розови, плоски белези слизаше надолу по ръката ми.

-Кои сте вие? - гласът ми излезе задъхан.

-Аз съм Мика Калахан. - Гласът му беше спокоен, обикновен, докато той лежеше на една страна напълно гол. Никой не се чувства удобно гол както превръщачите.

Раменете му бяха тесни, всичко в неговата стройност беше почти женско. Но мускулите се показваха под кожата му дори в покой, слаби мускули, не големи. Знаеш като го погледнеш че е силен, но ако носи дрехи, може и да не го забележиш. Има и други неща, които не бихте видели ако носи дрехи. И въпреки че останалата част от него беше тънка, малка, грациозна по начина, по който жените са грациозни, части от него определено не бяха малки или тънки. Той изглеждаше нелепо с останалата част от себе си , сякаш майката природа се е опитала да добави женско излъчване като е наблегнала на някои области. Когато видях колко свръх компенсиран бе той, това накара топлината да се изкачи на лицето ми и извърнах поглед, опитах се да ги държа и двамата под поглед в случай, че те слязат от леглото и не ги гледам по това време. Трудно е да гледаш и да не гледаш, но аз успях.

-Това е Калеб - каза той.

Калеб се завъртя по гръб и се разтегна като голяма котка, уверявайки се, ако не съм забелязала вече, че той също е гол. Бях забелязала. Изглежда имаше малка сребърна обица на пъпа си. Това не бях видяла.

-Ние вече се представихме - каза Калеб, това невинно изречение не звучеше като нищо невинно. Нещо в тона, който използваше, интонацията докато той се завърташе и се сви към мен, накара думите да изглеждат нецензурни. Бях сигурна че няма да харесам Калеб.

-Страхотно, приятно ми е да се запозная и с двамата. - Все още се чудех какво да правя с ръцете си. - Какво правите тук?

-Спим с теб - каза Калеб.

Червенината, която почти бе изчезнала, изгоря за нов живот. Той се засмя. Мика не го направи. Точка за него.

Всъщност, Мика седна, огъна колената си за да се закрие, което му спечели още точки. Калеб остана по гръб, гордееше се от себе си.

-Има халат в ъгъла там - каза Мика.

Погледнах назад, на където гледаше и там имаше халат. Беше моят халат , богато бургундско със сатенени ръбове, доста мъжко, като много дълго викторианско сако за смокинг. Когато го вдигнах бе по-тежък от едната страна към джоба. Трябваше да се преборя с подтика да се обърна с гръб и да си сложа халата. Те вече бяха видели цялото шоу, не можех сега да изразявам свенливостта си. Когато наместих халата, пъхнах ръцете си в джобовете и дясната ми длан обгърна дръжката на моят деринджър. Или по-точно предположих че е мой, след като халата е мой. Единственият за който се сещах, който би помислил да ми остави пистолет, бе Едуард, а той, до колкото знам, не бе в този щат. Но някой се беше сетил и съм много щастлива. Имах дрехи и оръжие, животът е хубав.