Окованият нарцис

Жан Клод се изправи, когато ме видя: бялата му риза беше изцапана, единият ръкав разкъсан. Не изглеждаше сякаш е уморен или наранен. Но той обикновено беше фанатичен около облеклото си. Само нещо драматично би променило това. Борба, може би?

Аз не побягнах до него, но обвих ръце около него, притиснах ухото си към гърдите му, държах го, сякаш той беше последното солидно нещо, останало в света. Той галеше косата ми и шепнеше на френски. Разбирах достатъчно за да знам, че се радваше да ме види и че мисли, че съм красива. Но за останалите това беше просто красив звук.

Не беше докато не почувствах Зербовски зад мен, за това се дръпнах, но когато ръката на Жан Клод откри моята, я приветствах.

Зербовски ме гледаше, сякаш никога не ме е виждал преди.

-Какво? - Това излезе враждебно.

-Никога не съм те виждала толкова. . . мека с някой преди.

Това ме порази.

-Виждал си ме да целувам Ричард преди.

Той кимна.

-Онова беше похот. Това е. . . - Той поклати глава, погледна към Жан Клод, тогава обратно към мен. - Той те кара да се чувстваш в безопасност.

Разбрах с разтърсване, че той беше прав.

-По-умен си, отколкото изглеждаш Зербовски.

-Кейт ми чете книги за самопомощ, аз просто гледам картинките. - Той докосна дясната ми ръка. - Ще говоря с Долф.

-Не мисля, че това ще помогне - казах.

Той сви рамене.

-Ако Орландо Кинг може да приспособи опит там, където са замесени чудовища, всеки може.

-Какво имаш предвид? - попитах.

-Някога чела ли си или виждала, някой от неговите интервюта преди „инцидента” му? -Зербовски направи малки кавички с пръсти, когато каза инцидент.

-Не. Това е преди да се заинтересувам от въпроса, предполагам.

Той се намръщи.

-Продължавам да забравям, ти все още си била в пелени тогава.

Просто поклатих глава.

-Кажи ми.

-Кинг беше един от катерещите се звезди преди да опита да декласира ликантропите като нечовеци, така че те да могат да бъдат екзекутирани просто защото съществуват, без причина. Тогава бил порязан, и гледай и виж, той станал богат.

-Почти умря, правейки ти това на теб, Зербовски.

Той ми се ухили.

-Това не ме прави по-добър мъж. - Държах ръцете си над стомаха му, държах вътрешностите му да не излязат, докато чакахме линейката. Това се беше случило точно преди Коледа преди около две години. Зербовски оживя и ще дам всичко да го сложа в листа си за Коледа тази година.

-Ако Кейт не може да те направи по-добър мъж, тогава нищо не може - казах.

Той се ухили по-широко, тогава лицето му се успокои.

-Ще говоря с шефа за теб, ще се опитам да го извадя от тази ярост без да се поставям в близост до смъртта.

Погледнах към сериозното му лице.

-Само защото ме видя да прегръщам Жан Клод.

-Да.

Дадох на Зербовски бърза прегръдка.

-Благодаря ти.

Той ме бутна обратно към Жан Клод.

-По-добре го заведи под завивките преди изгрев. - Той погледна покрай мен към вампира. - Грижи се за нея.

Жан Клод леко наклони глава.

-Ще се грижа за нея толкова, колкото тя ми позволи.

Зербовски се засмя.

-О, той те познава.

Оставих Зербовски смеещ се, излязохме и меката нощ се обви меко около нас. Изгревът идваше, а аз имах толкова много въпроси. Натаниел караше. Жан Клод и аз се возихме отзад.

13

Закопчах предпазния колан по навик, но Жан-Клод остана притиснат към едната ми страна, ръката около рамената ми. Започнах да се треса и не можех да се спра. Беше, сякаш съм го чакала, за да мога най-накрая да се разпадна на части. Не плаках, просто го оставих да ме държи докато треперех.

-Всичко е наред, ma petite. И двамата сме в безопасност сега.

Поклатих глава срещу сатена на ризата му.

-Не е това.

Той докосна лицето ми, вдигна погледа ми към него в леката тъмнина на колата. -Тогава какво има.

-Правих секс с Мика. - Гледах лицето му, чаках гнева, ревността, нещо до премине през очите му. Това, което видях, беше съчувствие и не го разбирах.

-Ти си като нов вампир. Дори тези от нас, които ще бъдат повелители, не могат да се преборят с глада си през първата нощ или първите няколко нощи. Това е поразително. Ето защо, много вампири се хранят от най-близките им от семейството, когато за първи път се вдигат. За тях те мислят в сърцето си и са теглени от тях. Само с помощта на вампир повелител, вампирският глад може да бъде насочен на някъде другаде.

-Ти не си ядосан? - попитах.

Той се засмя и ме прегърна.

-Мислех, че ти ще си ми ядосана, за това, че съм ти дал този плам, огън, изгарящ глад. Дръпнах се назад, достатъчно за да видя лицето му.

-Защо не ме предупреди, че не мога да го контролирам?

-Никога не те подценявам, ma petite. Ако някой, който познавам през всичките тези векове, може да мине такъв тест, това си ти. Така че, не ти казах, че ще се провалиш, защото не от дълго предричам с какво сила ще се направи с теб или през теб. Ти си закона в себе си толкова много време.

-Аз бях. . . безпомощна. . . аз. . . не исках да го контролирам.

-Разбира се, че не.

Поклатих глава.

-Този плам постоянен ли е.

-Не знам.

-Колко време ще мине, докато мога да го контролирам.