Окованият нарцис

Това със сигурност е истина.

-Добре, кажи ми адреса и аз ще се срещна с теб и хората ти пред клуба.

-Първо, ma petite, какво ще носиш?

-Моля?

-Дрехите, ma petite, какви дрехи ще носиш?

-Това да не е шега? Защото нямам време. . .

-Това не е неангажиращ въпрос, ma petite. Колкото по-скоро отговориш, толкова по-скоро всички можем да тръгнем.

Исках да споря, но ако Жан Клод каже, че има нещо в предвид, вероятно е така. Казах му какво носех.

-Изненадваш ме, ma petite. С малко усилие ще е приятно.

-Какви усилия.

-Предлагам ти да добавиш ботуши към облеклото. Тези, които аз ти купих, ще стоят много добре.

-Няма да нося шест инчови токчета никъде, Жан-Клод. Ще си счупя глезена. -Планирах да носиш тези ботуши само за мен, ma petite. Мислех за другите ботуши, с по-ниски токчета, които ти купих, когато ти толкова се ядоса на другите.

О.

-Защо трябва да си сменям обувките?

-Защото, деликатно цвете, каквато си, имаш очи на полицай и ще бъде по-добре да носиш кожени ботуши, вместо високи токчета. Ще бъде по-добре ако си спомниш, че ще трябва да се опиташ да се движиш през клуба, толкова близо и гладко, колкото е възможно. Никой няма да ти помогне да намериш леопардите си, ако мислят че си външна, особено полицай.

-Никой не би ме сбъркал с ченге.

-Не, но те могат да те сгрешат с някой, който мирише на оръжия и смърт. Изглеждай безвредна тази вечер, ma petite, докато не дойде време да бъдеш опасна.

-Мислех, че приятелят ти, този Нарцис, ще ни ескортира.

-Той не ми е приятел, казах ти, че клуба е неутрална земя. Нарцис ще види, че нараняването на котките ти няма да е прекалено, но това е всичко. Той няма да те остави да се спуснеш в света му, като слон в стъкларски магазин. Това, няма да го позволи, нито ще ни позволи да доведем малката си армия. Той е водач на превръщачите, които се превръщат в хиени и те са единствената армия, на която е позволено да влиза в клуба. Няма Улфик или господар на града между тези стени. Имаш само доминацията, която носиш със себе си и тялото ти.

-Аз ще имам пистолети - казах.

-Но пистолета ти няма да те заведе до горните стаи.

-Какво ще ме?

-Довери ми се, ще намеря начин.

Не ми хареса как звучи всичко това.

-Защо, когато и да те попитам за помощ, никога няма случай, в който просто можем да нахлуем и да започнем да стреляме?

-И защо, ma petite, когато не ме каниш, почти винаги нахлуваш и застрелваш всичко, което се движи?

-Бележката е приета - казах.

-Какви са приоритетите ти за нощта? - попита той.

Знаех какво има предвид.

-Искам леопардите спасени.

-И ако те бъдат наранени?

-Искам отмъщение.

-Повече от тяхната безопасност.

-Не, безопасността първо, отмъщението е лукса.

-Добре. Ако един или повече, са мъртви?

-Не искам никой от нас да ходи в затвора, но в края на краищата, ако не тази нощ, то друга, но те ще умрат. - слушах се, докато го казвах и знаех, че го имам предвид.

-Няма милост в теб, ma petite.

-Казваш го сякаш е лошо нещо.

-Не, просто е наблюдение.

Стоях там, държах телефона, чаках да бъда шокирана. Но не бях. Казах:

-Не искам да убивам никого, ако не трябва.

-Това не е истина, ma petite.

-Добре, ако те убият мои хора, искам да умрат. Но реших в Ню Мексико, че не искам да съм социопат, така че се опитвам да действам, сякаш не съм. Така че нека се опитваме да спазим закона довечера, става ли?

-Както желаеш - каза той. Тогава добави - Наистина ли мислиш, че можеш да промениш природата на това, което си, желаейки го?

-Питаш дали мога да спра да бъда социопат, след като вече съм.

Момент на тишина, тогава:

-Мисля, че това е което питах.

-Не знам, но ако не се дръпна скоро от края, Жан-Клод, няма да има какво да се върне. -Чувам страх в гласа ти, ma petite.

-Да, правиш го.

-От какво се страхуваш?

-Страхувам се, че ако се отдам на теб и Ричард, ще загубя себе си. Страхувам се, че ако не се отдам на теб и Ричард, ще изгубя един от вас. Страхувам се, че ще ни убия, защото мисля прекалено много. Страхувам се, че вече съм социопат и няма връщане назад. Рони каза, че една от причините, че не мога да те зарежа и просто да остана с Ричард, е че не мога да се откажа от приятел, който е по-студен от мен.

-Съжалявам, ma petite. - Не бях сигурна за какво точно се извиняваше, но го приех така или иначе.

-Аз също. Дай ми адреса на клуба, ще те срещна там.

Той ми даде адреса и аз му го прочетох отново. Затворихме. Никой от нас не каза довиждане. Някога, преди време завършвахме разговорите си с ma petite, обичам те.

4