Опарени

— Всъщност няма да е същото, ако кажа пред съда, че съм оставила задната врата отворена, за да може да се измъкне от пожара.

Трите глави рязко се вдигнаха.

— Моля? — изплю думата Спенсър.

Емили покри лицето си с длани.

— Съжалявам. Не можех просто така да я оставя да си лежи на пода. Не знам дали е успяла да се измъкне, но наистина оставих вратата отворена.

— Но аз видях — каза Хана. — Ти затвори вратата.

— Не, не съм.

Ариа впери поглед в тавана, опитвайки се да си спомни онези напрегнати, ужасни, трескави мигове, преди къщата да се взриви. Тя можеше да се закълне, че когато бе погледнала отзад, вратата беше здраво затворена — или просто съзнанието й бе регистрирало факта, след обсъждането му?

— Боже, Емили — прошепна Спенсър с широко отворени очи.

Хана разтри лицето си с длани.

— Затова ли беше толкова убедена, че Истинската Али ни следи?

— Предполагам. — Емили се заигра с подложката на масичката за кафе. — Но аз размишлявах върху това и да ви кажа, може би е било за добро. Ако обявя, че съм оставила вратата отворена и колко сме се страхували, че тя е избягала, може би съдията ще разбере параноята, която ни беше обхванала в Ямайка.

— А може и да си помисли, че сме луди — сопна й се Хана.

Ариа поклати глава.

— Трябваше по-рано да ни кажеш за това.

— Знам. — Емили ги погледна измъчено. — И съжалявам. Но дали това щеше да промени нещо? Сигурно щяхме да сме още повече убедени в това, че Табита е Али.

— Или вместо сами да се заемаме с това, просто щяхме да отидем в полицията — рече Ариа.

— И може би нищо от това нямаше да се случи — додаде Спенсър.

Емили се изгърби още повече.

— Съжалявам.

— Осъзнаваш ли, какво означава това? — Ариа прокара пръсти през косата си. — Истинската Али може би е някъде отвън! Може би тя е А.!

— Нали това се опитвам да ви кажа — настоя Емили. — Това звучи най-логично. Двете с Табита са били толкова добри приятелки, че Табита е носела снимката й в медальона си. Може би Али е била заедно с нея в Ямайка и може би планът им е бил да изблъскат нас от покрива, а не обратното. Може би затова тя е чакала на плажа и е направила онези снимки. Но тогава всичко се обърква и вместо това тя решава да започне да ни тормози.

— Ами Греъм? — попита Спенсър. — Той също е логичен избор. Освен това сме сигурни, че е жив.

Ариа преглътна тежко.

— Реших, че няма значение, тъй като смятаме да си признаем, но вчера чух Джереми и един полицай да разговарят, че Греъм е в болница.

Хана присви очи.

— Защо?

— Не знам. Може би заради взрива. Не стана ясно.

— На кого му пука, че Греъм е в болница? — Спенсър разпери ръце. — Все някога ще излезе оттам. И тогава ще разкаже на всички какво сме направили.

— Чух още нещо странно — продължи Ариа. — Ченгето каза, че са видели две фигури на записа от охранителната камера в котелното — единият определено е бил Греъм. Не са успели да идентифицират втория човек, но са сигурни, че е мъж.

Спенсър вдигна рязко глава.

— Спомняш ли си да е имало още някой там долу?

Ариа поклати глава. Емили забарабани с пръсти по масата.

— Може просто да са те записали под странен ъгъл. Или някой от екипажа да е минавал оттам по същото време.

— Може би — отвърна бавно Ариа. След това затвори очи. Толкова й бе дотегнало да мисли за това, да се чуди кой може да е А., да му позволява да ги измъчва. Тя беше дотук.

— Още сега отиваме да разкажем на ченгетата за Табита — реши тя.

— Добре — прошепна Емили, стресната от авторитетния тон на Ариа. Спенсър просто кимна. Хана преглътна тежко, но след това кимна към телефона на Ариа.

— Добре. — Ариа се чувстваше като заредена с електричество и леко налудничаво. Тя грабна телефона си и потърси номера на Майкъл Полсън, мъжа от ФБР, който ръководеше разследването за убийството. Кодът подсказваше, че номерът е от Вашингтон. Тя започна да го набира, като натискаше бутоните неестествено силно.

Тя натисна последната цифра и се заслуша в сигнала. Миг по-късно някой от приемната се обади.

— Мога ли да говоря с Майкъл Полсън, ако обичате? — попита тя, включвайки телефона на високоговорител.

— Мога ли да попитам кой го търси? — попита жената с отегчен глас.

Ариа погледна приятелките си, после се обърна към телефона.

— Някой, който има информация за убийството на Табита Кларк.

Настъпи напрегната пауза.

— В момента господин Полсън дава пресконференция — отвърна след миг жената. — Но ако е важно, ще се свържа с него. Може ли да ви се обади по-късно?

Ариа каза, че няма проблем и затвори. После остави телефона на масичката с разтуптяно сърце. Какво щеше да каже, когато детективът й се обади по-късно? Как ще успее да го произнесе? Веднага след това животът им щеше да се промени. Беше ли готова за това?

Хана грабна дистанционното и включи телевизора.

— Имам нужда от малко шум — каза тя. — Просто не издържам вече.

На екрана се появи реклама на сладоледени торти. Момчетата се загледаха с отсъстващи погледи. Ариа се зачуди дали всички си мислят едно и също — че може би никога вече няма да вкусят нещо толкова незначително и празнично, като сладоледените торти.