Оптимистична Теория на Българския Секс

Изчакайте я пред БАН, представете се за студент, който прави курсова

работа за нейните велики открития и я помолете да ви помогне с няколко

частни урока. Тя ще бъде толкова поласкана, че няма начин да не се

съгласи. Още на първия урок, когато останете насаме, й признайте, че за

вас тя е събирателен образ на Мария Кюри и Памела Андерсън. Когато

видите, че кафявите рогови рамки на очилата й вече са запотени от

страст, тръшнете я върху балатума и й ударете една яка кумулативна

перцепция!

Точки: 200 и почетен орден “Бабоебец храбър”

Как да четем интервю с манекенка

Когато разгърна някое мъжко списание и видя на страниците му интервю

с манекенка, сърцето ми се изпълва със славянска тъга и дълбоко

състрадание към интервюиращия журналист.

Да смъчиш 100-150 реда въпроси и отговори от общуването си с

непознат и може би несъществуващ разум, е чутовен подвиг. На такива

репортери Съюза на издателите трябва да им отпуска допълнително

кисело мляко.

Никога не съм схващал смисъла на подобни интервюта, но редакторите

на мъжките списания сякаш са се наговорили, че между прекрасните

снимки трябва да има и някакви думички, които да са контрапункт на

първичната красота. Вероятно посланието на медията е: “Тя не само е с

разкошни цици, но и се опитва да говори!”

Най-странното е, че интервюираните момичета също са влезли в някаква

скрита конвенция, която очевидно ги задължава да говорят едни и същи

простотии.

Да четеш такова интервю е като да разгадаваш сложни шифри.

Репортерът пита едно, манекенката отговаря друго, двамата мислят за

трето, а читателят трябва да разбира четвърто.

Това е изнервящо, но след като прочетеш десетина такива интервюта

започваш да откриваш тенденции.

Откриваш, че зад всяка глупост се крие точно определен смисъл. Зад

всяка безсмислена фраза се крие някакъв дълбок копнеж, който

заслужава внимание.

И ако успеем да ги дешифрираме правилно, интервютата могат да се

превърнат във вълнуващи четива.

Нека се опитаме да преведем едно произволно взето интервю с

манекенка на човешки език. Преводът е в скобите.

-

Здравей, изглеждаш страхотно! (оххх, на батко пъпчицата, ако

имах пари, щях да те скъсам)

-

Благодаря, надявам се да не ми задаваш прекалено лични въпроси!

(кви сте такива журналистите, всички само за секс питате)

-

Коя зодия си? (баси тъпия въпрос, ама като я погледнах в

циците и оглупях)

-

Телец. А по китайския календар съм свиня.

-

Аха. (аз пък съм свиня по всички календари, бейби) Има ли в

момента мъж до тебе? (дали някой ще ме набие, ако ти задам

няколко по-интимни въпроса?)

-

В момента няма. Неотдавна приключих продължителна връзка с

обвързан мъж, която много ме огорчи. (четири месеца ме чука, купи ми

мезонетче и джип, а после ме заряза и трябваше да му ги връщам)

-

Съжалявам! (Радвам се!)Вярваш ли в голямата любов?

-

Вярвам, но все още не съм я срещнала (голямата любов според мен

почва некъде от 300 хиляди евро нагоре) Аз съм непоправимо

романтична. (тва “непоправимо романтична” не знам кво значи, ма го

четох в некво списание и много ме изкефи)

- Какво е за теб романтиката? (и аз съм романтичен пич, нищо че

съм с очила)

-

Свещи, шампанско, нежна музика. И задължително цветя. Букет

рози може да ме трогне до сълзи (особено ако е придружен със златен

пръстен, не съм толко проста, че да легна за едно букетче)

-

Гърдите ти естествени ли са? (баси, колко съм нагъл! направо

се чудя как го изтърсих тва)

-

Абсолютно. (до 700 кубика силикон не се брои, нали?)

-

Какъв тип мъже харесваш? (дали има шанс някой невзрачен

репортер като мен да бодне тъжната си чушчица в това разкошно

тяло?)

-

Харесвам интелигентни мъже с чувство за хумор. (забелязала

съм, че най-интелигентни и хумористични са тия, дето карат ферарита и

поршета. Бедните мъже са прости и нямат чувство за хумор)

-

Защо красивите жени ходят с лоши момчета? (а добрите

момчета като мен гледат порно в горестна самота?)

-

Няма лоши момчета. Във всеки човек има нещо добро. (еми квото