Оригинален фантастичен модел

Арабите, надушили тази операция, която трябвало да осигури на западния свят спокойно и красиво бъдеще, имат достатъчно пари, за да се снабдят също с хронотрони и да пратят войски за охрана на своя петрол още в бездните на предисторията. И така една съвременна война, един днешен Виетнам, биват пренесени пет милиона години назад.

Йешке не е постигнал случайно тази бляскава метафора. Ако се съди по безжалостния реализъм, с който обрисува хората и методите на американските военни среди и НАСА, очевидно той се е стремял да ни даде детайлна картина на империализма, засилил се да завладее не само днешния свят, но и миналото на планетата, да превърне романа си в политически памфлет срещу съвременния капитализъм.

Безжалостна е и иронията му срещу духовния империализъм на религията, когато ни среща с архангелите на Ватикана, пристигнали също в предисторията на човечеството, за да проправят пътя на бога с… лазерни оръдия.

Интересни и разнообразни са образите на героите му, които — било по принуда, било от наивен патриотизъм или от лекомислена жажда за приключения — тръгват да осъществяват налудничавите замисли на адмиралите и генералите. Измамен от своите командири — хронотронът действува еднопосочно и не може да ги върне обратно, — този малък отряд от храбри мъже не може да не загуби битката, както обикновено се случва в историята, когато се воюва за исторически несправедливо дело. Но спечелва прозрение, спечелва истини и волята да опита едно ново Сътворение. И тук Йешке по свой начин възкресява легендата за Атлантида — като мечта и рожба на една човешка трагедия.

Особено интересна — вече като философия — е разработената в романа хипотеза, че когато се разбие по някакъв начин континуитетът на времето, то той се нарушава за всеки поотделно, така че хората загубват и своето общо бъдеще, онова бъдеще, от което са дошли и което ги е обединявало преди. И тази футуристична хипотеза се вплита закономерно в общата идея на романа за отговорността на всекиго от нас пред този и пред бъдещите светове.

Изобилието от подробности, с които Йешке проследява пътя на своите герои, на едни читатели може да се стори забавящо действието, ненужно, за други обаче то ще бъде извор на знания, защото авторът навсякъде се стреми да бъде докрай достоверен и правдоподобен. Българският читател може би не ще се съгласи и с някои хипотетични изводи на автора, но тъкмо в това се крие и една от прелестите на фантастиката — да провокира собственото ни мислене за нещата, да подтиква въображението ни към паралелно и алтернативно фантазно изграждане на предложената ни утопия, да ни кара да спорим с автора и така да стигаме до онова, което ни е нужно. В този смисъл романът на Волфганг Йешке изпълнява отлично своето предназначение, като ни предлага един оригинален и широкомащабен фантастичен модел, в който има достатъчно простор не само за обикновените приключения, но и за приключенията на духа. А нали именно те, приключенията на духа, са не само най-увлекателните и най-примамливи като развлечение, те са и които единствено могат да ни отведат — стига да сме достатъчно храбри, за да ги следваме — към изконните човешки добродетели и към жадуваните истини.

Любен Дилов