Орки

Групите на Страк и Алфрей се съединяват при Калипарския залив, близо до Дроганова гора. Малко след това, по време на лов Страк попада в засадата на отмъстителния Разат-Каджи и неговите помощници-таласъми. Но Страк надвива своите похитители и убива роботърговеца. Дружината навлиза в Дроганова гора и открива кентавъра Кеппатаун и неговия клан. Кеппатаун, който е прочут майстор на оръжия, наистина държи при себе си една от звездите. Откраднал я е от Адпар, когато бил съвсем млад, като едва не заплатил за това с живота си. Но окуцял от заклинанието, което Адпар му пратила, и сега само сълзите й могат да възвърнат изгубеното му здраве. Кеппатаун заявява, че ако орките му донесат този чуден трофей, той е готов да им предаде звездата. Страк се съгласява.

Дружината се промъква в ниядското царство, там, където Скарокските тресавища се срещат с Малолторските острови. В царството цари хаос. Продължава войната между нияди и мръкове, а в резултат от магьосническата атака на Дженеста Адпар е изпаднала в безсъзнание. Смъртта й заплашва да породи анархия в царството, докато съперничещи фракции воюват за властта. Върколаците си пробиват път до покоите й и заварват кралицата на смъртно ложе, изоставена от своите придворни. Миг преди да издъхне, кралицата отронва последна сълза, която Койла улавя в купичка.

Смъртта на Адпар поражда телепатичен изблик към Дженеста и Санара. Той пък разкрива на Дженеста, че Страк и Върколаците са в царството на ниядите. Дженеста се отправя към Скарок, начело на армия от десет хиляди воини, твърдо решена веднъж завинаги да се разправи с Върколаците. Укротителката на дракони Глозелан и един ескадрон дракони са пратени в авангард. Кимбал Хоброу също научава, че Върколаците се намират в околностите на Дроган, и повежда натам армия от унисти.

Отрядът успява да напусне ниядското царство с помощта на неочаквано появили се мръкове. Но по време на битката загива оръженосецът Кестикс. Върколаците се насочват към Дроганова гора. По пътя са нападнати от блюстителите на Хоброу. Орките побягват, тъй като човеците ги превъзхождат по численост, но конят на Страк се препъва и той пада от седлото. От плен го спасява Глозелан, която се спуска с дракона си. Тя го отнася на едно далечно планинско плато и го оставя там, без никакви обяснения. Въпреки че платото изглежда недостъпно, пред Страк се появява мистериозният Серафейм, който се опитва да го окуражи да продължава с издирването на звездите. След това изчезва. Страк почти не обръща внимание на странния начин, по който Серафейм напуска сцената.

Защото звездите му запяват.

1.

Препускаха като погнати от пъкъла харпии.

Джъп се извърна на седлото и погледна към преследвачите им. Видяха му се около стотина, което значеше, че ги превъзхождат в съотношение три към едно. Бяха облечени с черни дрехи, тежковъоръжени и конете им не показваха никакви признаци на умора.

Челните конници бяха вече много близо.

Той потърси с очи Койла, която яздеше редом с него в опашката на отряда. Беше се привела напред, стиснала решително зъби. Офицерските резки върху скулите й придаваха измъчено изражение.

Пред нея галопираха стотниците Хаскеер и Алфрей, а копитата на конете им трополяха приглушено по покритата с торф почва. Останалите орки се бяха разпръснали от двете страни с мрачни лица, приведени срещу насрещния вятър.

Очите на всички бяха вперени в далечното убежище на Дроганова гора.

— Настигат ни! — извика Джъп.

Сигурно го чуха и други, но само Койла отвърна:

— Не си хаби дъха! — посъветва го тя. — Продължавай напред!

Пред очите й все още трепкаше картината, която беше зърнала преди малко — Страк пада от коня, изправя се и бива отнесен от един боен дракон. Нямаше никакво съмнение, че драконът е пратен от Дженеста, а това означаваше, че със Страк е свършено.

Джъп извика отново. Тя го погледна. Този път бе протегнал ръка и сочеше нещо вляво от нея. Тя извърна глава. Един от блюстителите се бе изравнил с коня й и тъкмо вдигаше меч за удар.

— Триста дяволи! — изруга Койла, дръпна рязко юздите и се изви на една страна. Успя да се изплъзне от удара и да спечели достатъчно време, за да извади оръжие.

Човекът отново я доближи. Размахваше меч и ревеше оглушително, но вятърът отнасяше думите му надалече. Острието му профуча на сантиметри от рамото й. Последва второ замахване, което можеше да я посече през кръста, ако не го бе отбила.

Сега вече Койла обезумя. Извърна се и на свой ред нанесе удар. Противниковият ездач го парира, опита се да я промуши в гърдите, но не успя, защото Койла отби меча. Човекът обаче продължаваше да упорства, макар че всеки път срещаше острието на Койла.