Орки

— Трябва да призная, че не очаквах да чуя подобно предложение от един орк — рече офицерът. — Можете да си задържите оръжията. Но имайте предвид, че при всеки повод от ваша страна, ще отвърнем със сила. — Той посочи наблюдателниците. На всяка от тях бяха заели места по неколцина стрелци. — Всяко ваше движение ще бъде зорко следено. Хората ми имат заповед да пресичат в зародиш всякаква проява на насилие. Разбирате, че ние също трябва да бъдем предпазливи — добави той с лека усмивка.

— Разбира се. Както вече казах — времената са неспокойни.

Офицерът кимна. След това ги поведе към селището.

— Обещаващо начало — прошепна Койла.

Преди Страк да успее да отговори, пред тях се изправи нова група от посрещачи. Тя се състоеше от двама старци, които вероятно бяха жреци или старейшини, и един мъж с изправена стойка, който носеше на ръкава си три златни ленти — знак за висок военен чин.

Един от старейшините пристъпи напред.

— Аз съм съветник Трейлор, а това е съветник Яндел. Представям ви и главнокомандващ Релстон, който е водач на нашите въоръжени сили.

Военният нито кимна, нито проговори. Беше мъж в зряла възраст, но с прошарена коса и брада. Имаше типичната осанка и маниери на войник. Той ги огледа сурово.

— Аз съм Страк, а тези са мои офицери. Благодарим ви за гостоприемството.

— Вие сте Върколаците, нали? — изсумтя Релстон. Въпросът му бе риторичен.

Изглежда нямаше смисъл да се увърта.

— Да.

— Чух, че сте създавали проблеми насам-натам.

— Не по наша вина, и ако е било иначе, противниците са били унисти. — Не беше съвсем вярно, но сега не беше време да проявява абсолютна искреност.

— Може и да е така — отвърна скептично Релстон. — Нека ви кажа, че тук не търпим чужденци, които създават неприятности. Опитваме се да живеем мирно с нашите съседи, но не позволяваме на никого да нарушава установения ред. Можем да се справим с всеки, който има други намерения. От която и раса да е той.

Страк изпита облекчение, че Хаскеер не бе с тях. Само боговете знаеха как би реагирал на заплахите на главнокомандващия.

— Не идваме при вас с подобни намерения — увери го той, но като се сети за звездата, отново си помисли, че произнася половинчати истини.

— Какво искате от нас?

— Нищо, което да ви навреди.

— И по-точно?

— Искаме само да си отдъхнем при вас. Не става въпрос дори за вода и провизии.

— Още по-добре, защото ние тук не сме благотворителна организация.

— Не забравяйте, че воюваме за една и съща кауза.

— Това е спорен въпрос.

Страк не захапа кукичката. Пък и в известен смисъл главнокомандващият имаше право.

Разговорът бе прекъснат от приближаването на още двама човеци — жена в зряла възраст и дете.

Тя беше висока и стройна, с дълга черна коса, прихваната с изящен обръч, инкрустиран със скъпоценни камъни. Имаше лазурносини очи, които пасваха чудесно на златистата й туника и меките кожени обувки. Лицето й бе открито и излъчваше доброта. Доколкото Страк можеше да определи, вероятно сред народа си тя се славеше като красавица.

— Това е Криста Галби, нашата Върховна жрица — представи я Трейлор.

Страк също се представи. Тя му подаде ръка. Жестът й го изненада. Не беше привикнал с човешките обичаи. Но въпреки това пое ръката й, оглеждайки с любопитство елегантните издължени пръсти. Кожата й бе мека и податлива. Страк едва успя да прикрие отвращението си.

— Това са прочутите Върколаци — съобщи й Трейлор.

— Наистина? — изненада се жрицата. — Подочух, че сте натрили носовете на някои неприятели.

— Само когато ни пречеха да си свършим работата — рече Койла.

Криста се разсмя. Смехът й беше искрен, непресторен.

— Добре казано! Въпреки че аз лично не одобрявам насилието. Освен ако не е за справедлива кауза — добави тя и положи ръка върху главата на момчето. — Запознайте се с моя син, Айдан.

Нямаше никакво съмнение, че детето е нейно, дори за незапознати с въпроса, като орките. Чертите на двамата бяха сходни. Страк прецени, че детето е на седем или осем сезона.

Той забеляза, че Криста Галби очевидно се ползва с авторитет. В нейно присъствие другите, дори главнокомандващият, се държаха по различен начин.

— Каква е целта на вашето посещение? — поинтересува се тя.

Страк нямаше възможност да отговори, тъй като го изпревари съветникът Яндел.

— Страк и орките му се нуждаят от защита — той погледна към Релстон. — Главнокомандващият имаше някои възражения по въпроса.

— Прав е, че се грижи толкова усърдно за нашата сигурност — похвали го тактично тя, — за което трябва да сме му благодарни.

Страк предполагаше, че присъства на спор между духовната и светската власт в града. Помисли си колко добре се справя жената.

— Но не виждам причини да се съмняваме в добрите намерения на нашите гости — продължи тя. — Принцип на нашата община е да посреща с добре дошли всички, които не таят зли намерения.

Двамата старейшини кимнаха в знак на съгласие.

— Ето защо, аз ще поема отговорността за тяхното допускане в селището и ще ги разведа наоколо. Съгласен ли сте, капитане?

— Това е всичко, от което се нуждаем — потвърди Страк.

Релстон продължаваше да се колебае.

— Необходим ли ви е ескорт, госпожо? — попита той.