Осем ловки демона

— Мъртвите се опитват да придумат злите дракони да последват лодката и изпратят дъжд — обясни той тихо. — Виждаш ли, Вол, това е споразумение сключено много отдавна. На празника на мъртвите ние им носим летни дрехи, храна и вино, изчистваме гробовете им и ги правим уютни. На празника на гладните духове ние храним тези духове, които са сполетени от нещастието да нямат семейство, което да се грижи за тях, и се молим за душите им. На празника на всички души ние носим на мъртвите книжни пари, за да могат да откупят зимните си дрехи от заложните къщи в Земята на сенките, а когато се наложи им носим и нови дрехи, а и всичко друго, което им е необходимо за зимата. В замяна на това духовете ни помагат да получим дъжд и се борят се срещу епидемиите и болестите, защото злините повече нямат власт над тях.

Бяхме преминали през мъглата и сега се плъзгахме бавно по Северното езеро. Страхът бе прогонил тълпите от бреговете, но старицата, наречена Ниао-тунг „Нощно гърне“ и старецът, наречен Ие-лай-хсианг „Тамян, който ухае нощем“ (има се предвид миризмата, която се разнася вечер, когато събуе сандалите си) нямаха намерение да се откажат от ритуала, който изпълняваха още от деца. Двамата с болка приближиха брега на езерото. Те засенчиха очите си с длани, погледнаха към нас, сякаш не ни виждат, и по лицата им се изписа изумление. Властите бяха казали на двете залитащи отрепки, че тази година няма да има състезание. Те си кимнаха решително и пуснаха книжните си лодки сунг уен във водата. Лодките щяха да отнесат болестите, които биха могли да сполетят семействата им през следващите шест месеца. „Тамян, който ухае нощем“ хвърли и шепа малки глинени кученца, които щяха да гонят и хапят измъкналите се от лодките болести и щяха да им попречат да доплуват обратно на брега.

Малките книжни лодки се привличат от вълните, оставяни от състезателните лодки дракони. Духовете зовяха и умоляваха, а малките люлеещи се лодчици послушно се обърнаха и заплаваха по клатушкащата се следа зад кърмата ни.

Лодката завибрира като камертон. Видях как къщите на брега се тресат и как падат керемиди. Великото Ию свиреше последните тонове, отбелязващи точния миг на слънцестоенето. Тогава, вдясно на борда от водата се издигна красив прозрачен фонтан, все по-високо и по-високо, разпери драконови криле и се превърна в облак. Последва го още един дракон и още един те се насочиха към мръсните пръсти на Жълтия вятър и го подгониха назад към Монголия. Облаците откриха половината небе точно навреме, за да видим светлината на залязващото слънце, заваля дъжд, хладен свеж бриз лъхна над града и хората започнаха да излизат на улиците, да тичат към водата и да пускат книжните лодки на семействата си.

— Вол…

Обърнах се и извиках от изумление, защото от духовете на мъртвите се отделиха две сенки. Приближиха се до мен, майка ми ме прегърна, а баща ми се усмихна и закърши пръсти от смущение.

Стотици духове приветстваха Господаря Ли. Сега ни следваха десетки книжни лодки, понесли болестите, клатушкаха се на леките вълнички, блестящи в светлината на залеза и когато отделих поглед от родителите си, видях някаква тъмна пелена, като стена от тежка мъгла, в чиято среда имаше светеща арка, а водата, която минаваше под нея беше изтъкана от цветовете на небето.

— Но, майко, Пекин не се различава чак толкова от нашето село — казах аз. — Не бива да вярваш на всички ужасни неща, които чуваш…

Духовете около Господаря Ли отстъпиха назад и се поклониха чак до палубата, а мъдрецът тръгна напред, широко усмихнат, за да приветства осем същества с ниско спуснати качулки, които го наобиколиха и поведоха оживен разговор.

Аз се засмях и посочих с ръка:

— Виж, това е Господарят Ли. Как бих могъл да имам неприятности, когато помагам на такъв симпатичен възрастен човек?

Лодката тихо премина под блестящата арка. Пред нас израсна силуетът на дървото Йо, на което богинята Кан-Шуи улавяше слънцето, изкъпваше го и по подземния поток го изпращаше на другия край на света, за да може да се изкачи в клоните на дървото Фу-санг и отново да достигне небето. Цветовете на дървото Йо бяха започнали да се разтварят под светлината на първите звезди, а водата около нас беше все така величествена, изтъкана от цветовете на залеза.

— Вол — каза Господарят Ли. — Вземи уважаваните си родители и елате да поздравите едни приятели!

— Да, учителю — отвърнах аз.