Осем ловки демона

Красивата дъщеря на кукловода се вгледа тъжно в мен. Устните и се разтвориха и видях блестящите зъби като на тигър, една лапа с нокти се показа над водата и отново се потопи. Две от капчиците, стичащи се по лицето й не бяха музикална вода. И тя се гмурна. Ию Лан изчезна под вълните и никога повече нямаше да я видя, но видях нещо друго. Вляво пред нас, точно пред лодката Янг, водата закипя и във въздуха се издигна голяма блестяща опашка на риба. Яркото слънце се отразяваше от люспите. Опашката замахна силно и се стовари върху носа на лодката Янг.

Сякаш беше вързана с въже, което някой рязко дръпна, и лодката спря за миг, а когато тръгна отново, разликата между Нас се бе стопила. Бяхме наравно, може би дори имахме известно преимущество, защото ритъмът на нашите гребци не беше нарушаван. Господарят Ли започна да реве като вулкан:

— Напред, Първи деятел! Напред, Бял дроб и стомах! Напред, Разум на дедите! Хао! Хао! Хао! Издигане и полет, Грабващия всичко, Точилар и ампутатор! Напред, Хриптящ похотливец! Напред, Краен и необикновен! Хао! Хао! Хао!

Порой и обвързване биеше тимпана със всички сили, Плъзгане и хлъзгане счупи дървеното клепало от удряне, а гребците бързаха да изравнят ритъма на веслата си с този на първите. Дясната ръка на Господаря Ли се протегна встрани и изчаках шалът да се развие и развее назад. Долу, тласък, горе, задръж, прецени силата и закрепи точно над повърхността, чакай шала… Долу, силно вляво, горе… долу, малко вдясно, горе…

Имахме лека преднина и лодката ни леко засече пътя на другата, греблата се удариха едни в други, дървото заскърца и застена, дългият, тънък, остър рог на носа на нашата лодка се носеше напред… и се промуши през светещия кръг „пи“. В миг финалната линия изчезна, бреговете изчезнаха, а гребците се отпуснаха назад и изтеглиха веслата си и двете лодки продължиха да се носят леко в меката мъгла.

Господарят Ли се обърна бавно към кукловода. Завист се обърна също, двамата се изгледаха за миг и след това — не смея да мисля на каква цена — лъчезарната усмивка озари шареното маймунско лице.

— Художествената справедливост е прекалено изящна за моя вкус, но не мога да не се възхищавам на ефектността й — каза Завист.

Видях как лодката му става прозрачна, а също и екипажът му — започваха да губят очертанията си в мъглата. Само кукловодът остана непроменен. Той се наведе и вдигна последната клетка, която беше взел.

— Има начин да извадиш камертона и без да пускаш на свобода съществото вътре — каза той спокойно. — Време е да се запознаете с последния от моите братя, но не се страхувайте. Един истински войн не би прибягнал до насилие, след като е приел предизвикателство и е загубил.

Той направи нещо с лявата си ръка, последва ослепителна светкавица и когато отново можех да виждам, пред мен стоеше последното божество демон. „Богът на чувалите със сигурност е последното творение на една загиваща нация — каза ми Господарят Ли по-късно — със сигурност той е най-ясното определение на това, какво означава да изгубиш една цяла цивилизация.“ Представляваше една безформена торба — това е всичко. Баща му е Хаос, а майка му — Нищото. Няма причина да съществува, няма начало, няма край. Великият войн, когото познавах като Йен Ших, прегърна брат си и торбата се разтвори, за да го приеме, след което се издигнаха във въздуха и запърхаха като сляпа нощна пеперуда, насам и натам, Завист и Анархия, без цел и неразделни, полетели, за никъде, за да намерят нищото.

Лодката Янг заедно с целия екипаж вече я нямаше. Лодката Ин, на която стоях, сякаш ставаше прозрачна, но някак си аз не се страхувах, че ще се разтопя. Пуснах веслото и преминах напред между гребците до Господаря Ли.

— Вол, гледай — каза ми той тихо.

Мъглата пред нас започваше да се разсейва, ние се носехме плавно напред и изведнъж спряхме край един дълъг сив кей, където ни чакаха духовете.

* * *

Когато мъртвите се качиха на борда, настроението им беше празнично. Стори ми се, че не заемат никакво пространство — без значение колко от тях се качиха по трапа, който Плъзгане и хлъзгане и Порой и обвързване бяха спуснали. Разбрах, че съм свършил работата си, а също и Господарят Ли, и че отсега нататък опитният екипаж ще поеме всичко в свои ръце. Най-накрая кеят се опразни. Водещите гребци оттласнаха лодката и тя отново започна да се движи в мъглата. Аз стоях на издигнатия нос до Господаря Ли. Погледнах назад към кърмата и оттатък веслото за управление видях призраци, надвесени над водата, да зоват и умоляват. Обърнах се към мъдреца с питащ поглед.