Осем ловки демона

Линията на старта беше много близо. Господарят Ли вдигна лявата си ръка и белият край на зеления копринен шал се развя назад, а върху централната платформа едрата сгърчена фигура на Порой и обвързване вдигна обвитите в плат палки над опънатата кожа на тимпана и започна тихо да барабани в постоянен тътен. Малко по-нататък, през няколко метра вода с цветовете на дъгата, в лодката Янг, Старейшина мъжкар правеше същото. Сто седемдесет и шест весла от четирите страни на лодките се плъзнаха напред и увиснаха над водната повърхност. Една тъмна, права сянка докосна върховете на роговете, излизащи от челата на драконовите глави, след това премина назад и докосна мачтите на носовете, зад които стояха драмата водачи. Завист и Господарят Ли вдигнаха шаловете в десните си ръце. Плъзгане и хлъзгане вдигна дървеното клепало и го удари оглушително, същото направи и Необикновен старейшина от другата страна и всичките сто седемдесет и шест весла се потопиха с плясък във водата и загребаха с дълги, равномерни удари. Лодката сякаш скочи напред под краката ми. Клепалата и тимпаните биеха бавно, в постоянен ритъм: тряс, бум-бум-бум! Тряс, бум-бум-бум! Тряс, бум-бум-бум…

Много е трудно да удържиш веслото за управление на състезателна лодка, след като лодката веднъж потегли — получава се страхотно дърпане, като че ли се мъчиш да спреш препускащ впряг, и през повечето време кормчията се носи във въздуха, увиснал на голямата дръжка, мъчейки се да задържи веслото над водната повърхност, без да я докосва. Когато шаловете дадат знак за завой или се наложи леко да се промени посоката, за да се запази курсът, тогава идва ред на „козата“ да оправдае съществуването си. Надолу, тласък, нагоре! И най-малкото забавяне увеличава натиска неимоверно. Части от секундата при старта могат да се превърнат в метри изоставане на финала, а странното свръхестествено момиче на другата лодка сякаш насочваше веслото само с пръст! Аз трябваше да се боря с моето с всички сили и знаех, че нямам никакъв шанс срещу един воден дух, който живее в пълна хармония с безсмъртни войни, древни полубогове и водата, изтъкана от музика. Единствено можех да вложа цялото си старание и да се уповавам на Господаря Ли.

Порой и обвързване продължаваше да отмерва ритъма с тимпана си, но Плъзгане и хлъзгане започна да бие клепалото малко по-различно. Отначало не долових разликата. След това видях как дългият веещ се край на шала в лявата ръка на Господаря Ли се спуска и се издига и почти веднага след това дръжката на веслото ме блъсна в стомаха. Разбрах, че клепалото отсега нататък ще ме предупреждава, защото водната повърхност никак не беше спокойна. Клепалото описваше вълните — издигнахме се високо и се спуснахме надолу, тимпаните и на двете лодки леко ускориха темпото и веслата загребаха по-бързо. Видях как се издига десният шал и миг след това клепалото повтори командата: чакай… чакай… чакай… сега! Спуснах веслото във водата и натиснах наляво: едно… две… три… горе! Да го издигна отново не беше лесна работа, но се разминах само с окървавен нос, защото дръжката ме прасна по лицето. Чакай… чакай… чакай… спускай… дясно… Едно… две… три… вдигни! Не го направихме красиво, но отново се движехме но курса. Лодките продължиха да порят цветната като небесната дъга вода и успях да погледна голямата черна скала, която бяхме заобиколили току-що. На нея бяха издълбани символите на слънцето и луната, Янг и Ин, и се зачудих дали това няма нещо общо с астрономическата природа на канала, дали не беше някакъв измерителен знак?

Господарят Ли подаде сигнал, клепалото повтори командата и плавните, силни удари на водещите гребци леко се забавиха. Тряс, бум, бум, бум! Тряс, бум, бум, бум! Тряс бум, бум, бум! Завист беше подал съвсем същата команда, в съвсем същото време и лодките се движеха съвсем еднакво.

Разбира се, капитанът на лодката е най-важната фигура. „Козата“ е толкова назад, че изобщо не може да види приближаващите опасности, а светът на гребците започва и свършва с веслата им. Работата на тимпаниста е да вдъхновява гребците, да регулира темпото и да предава командите, не да ръководи. Капитанът от мястото си на носа трябва да служи за очи и ум на екипажа, защото едно погрешно движение с шала може да означава край на състезанието. Вярата ми в Господаря Ли е безгранична, но трябва да призная, че положението му не беше много по-различно от моето. Негов съперник беше един войн, дръзнал да обича и да злоупотреби с доверието на най-могъщата и опасна богиня, войн който някога се беше състезавал по същия начин с осемте шамани и който дори беше карал каляска с огнени дракони сред звездите… или нещо почти толкова драматично, ако отчетем нормалното преувеличение в поетичните творби. Кукловодът изглеждаше освободен от всякакви грижи, тялото му се движеше в синхрон с люлеенето на лодката и той дори не си правеше труда да се хване за мачтата на носа.