Осем ловки демона

— Вол Номер Десет — каза той тихо, — обърни особено внимание. В древните „Диаграми на белите блата“ има очарователен запис: „Същността на старите кладенци приема формата на красиво момиче, наречено Куан, което обича да седи на скалите и да свири на флейта. Ако го повикате по име, ще си отиде“. Това наистина е Куан, Същността на старите кладенци и трябва да знаеш две неща. Първото е, че силата й никога не е била измервана и вероятно никога няма да бъде, защото кладенците черпят сила както от земята, така и от водата. Второто е, че тя беше моя спътница по време на изгнанието ми на земята. Като такава, тя ще вложи голямата си сила в управлението на лодката Янг. Ти, като спътник на Господаря Ли, ще управляваш лодката Ин. Ролята на този, когото наричат „коза“, е трудна и опасна. Разбираш ли ме?

— Да, разбирам — отговорих аз шепнешком. Господарят Ли и Завист продължиха заедно до лодката Янг в левия канал, а аз им помогнах да запалят огъня на Пречистването върху платформата в средата й. Изумиха ме думите на древния им напев за слънцестоенето: „Искрите на слънцето изгарят небето! Огънят на земята изгаря Петте области! Пламъците поглъщат всичко, което не вещае добро!“ След това се качихме на лодката Ин и повторихме обреда за пречистване. Последваха и други ритуали и молитви, които не познавах и не разбирах, след което Завист се върна сам на лодката Янг. Вдигнаха трапа. Сега, когато всичко беше съвсем ясно, Господарят Ли изглеждаше напълно спокоен. Той погледна съперника си с любопитство и заговори:

— От чисто академичен интерес искам да попитам, прав ли съм да мисля, че появата на таласъма беше резултат единствено на странно съвпадение?

— Искрено се надявам да е така — отговори Завист със същия неангажиран тон, — защото предпочитам да не затъвам в блатото на метафизическите догадки. Предполагам, че съвсем случайно създанието е попаднало в купчината пръст, която е била закарана на остров Хортензия, а Ма Туан Лин, също съвсем случайно, е успял да придвижи мънистото на клетката в нужната последователност и е освободил първия от моите братя. Чудовищата обожават божествата демони. За жалост чих-мей е изпълзял от пръстта твърде късно, за да завари брат ми, но поне се е нахранил.

— А как стана така, че ти въобще се захвана с тази работа? — попита Господарят Ли.

— Знаех колкото и чих-мей — отвърна Завист. Нямах никаква представа, че клетките са оцелели, докато не чух онова пи-фанг и докато не видях жерава, пресичащ лунния диск. За мен това беше прекрасен момент! Помислих си, щом като един от братята ми е оцелял, а това означаваше почти сигурно, че и клетката, която пази, е оцеляла, защо тогава да не са оцелели и останалите? Някога, много отдавна, почти бях успял да извърша един необикновен подвиг, но ми попречиха невероятно упоритите шамани. Реших, че ако успея да се добера до клетките, бих могъл да довърша започнатото с техните собствени средства. Но как можех да намеря тези клетки?

— И на сцената излиза марионетката.

— Боговете те изпратиха. Великият Ли Као да издири лично мандарините и клетките! Помисли си само какъв късмет! — възкликна Завист радостно, без следа от сарказъм или ирония. — Бях сигурен, че ще успееш да откриеш механизмите, които движат марионетките със съвсем малко помощ от страна на Ию Лан, докато аз самият скитам наоколо необезпокояван, но също така бях сигурен, че ще ги откриеш твърде късно.

Господарят Ли застана на мястото си на издигнатия нос и започна да оправя шаловете. Видях, че и Завист прави същото и с буца на гърлото, която можеше да ме задуши, отидох до кърмата при дългата дръжка на огромното весло за управление. Беше уравновесено много добре. Толкова добре, че с натиск на тялото успях да го вдигна над водата съвсем безшумно, макар че да го спусна безшумно обратно се оказа далеч по-трудна работа. Когато лодката се люшна леко при освобождаването на въжетата, едва не паднах. Страничните движения на веслото си бяха чисто убийство, а изобщо не ми се мислеше какво би станало, ако лодката се разклати вертикално, в случай че попаднем на малко по-големи вълни.

Лодките се отделиха от кейовете и тръгнаха една до друга в двата канала, макар че никой от гребците не беше хванал веслото си. Погледнах напред и през мъглата успях да забележа, че ивица силна светлина прерязва пътя ни като нож.

„Може би това е стартовата линия“ — помислих си аз и усетих някакви силни вибрации: едно… две… три… четири… пет… шест… седем… осем…