Осем ловки демона

— Никой не се вглежда прекалено внимателно във физическите недъзи — допълни Иен Ших.

— Доста смел избор на маска за един войн — забеляза Господарят Ли с неприкрито възхищение. — А и за да пътуваш по света, дегизиран като кукловод, чийто социален статус е най-ниският възможен — колкото на проститутка или актьор — също се иска голяма смелост. Не би имал никакви проблеми да се представиш за най-големия майстор фехтовач на Империята или за най-ерудирания императорски съветник например. Но пък, от друга страна, предполагам, войните имат естествена склонност към дърпането на невидими нишки. Казвам го с правото на човек, който е бил една от куклите — каза Господарят Ли и отново се поклони.

— Само за кратко време, Као. Само за кратко време — отговори Завист. Той направи неподражаем пренебрежителен жест с ръка — един вид каква нищожна дреболия — който не бих могъл да изимитирам ако ще да се опитвам и хиляда години, и слънчевата усмивка, която бях виждал да озарява белезите от едра шарка, сега освети крещящо оцветеното лице, което му бе дала една ядосана богиня. — За да можеше да разбереш от самото начало кой съм аз и какво искам да постигна би трябвало да имаш свръхестествени способности, а като се замисля за множеството чудовища и чудеса, които те връхлетяха от всички посоки, трябва да призная, че съм изпълнен с възхищение и уважение за това, че изобщо успя да разгадаеш всичко, да не говорим, че успя да дойдеш тук навреме. Удивително изпълнение, Као, и ще ми простиш, ако започна да се чудя кой всъщност е бил кукловодът, и кой — марионетката.

Йен Ших пристъпи към Господаря Ли и се усмихна, а аз скочих до стареца, за да го защитя.

— Не се тревожи, Вол — успокои ме той. — Ако имах намерение да ви убия, щях да го направя още когато Господарят Ли откри кои са останалите мандарини, тоест, когато откри клетките, които чудатите ми братя все още обитаваха като пазачи. Господарят Ли е спечелил правото да ме призове на честен двубой, а аз бих бил непочтен войн, ако не приемех предизвикателството с готовност. Ще се състезаваме, той и аз. Лодките са готови, точно както са били готови и преди три хиляди години. Екипажите също. Време е да ви ги представя.

Силуетите, към които тръгнахме, бяха неясни в мъглата, която се носеше над двата еднакви канала и дима от множеството факли. Когато приближихме още повече, разбрах, че не само това прави формите и очертанията неясни. Самите хора от екипажите изглеждаха сякаш бяха направени от восък и поставени прекалено близо до печката — полуразтопени, изкривени и побити на пода подобно на древните статуи на умиращите божества горе, край входа на Ию. От тях все още лъхаше страховита мощ, но от тях лъхаше на изоставена гробница, полуразрушена от времето и потънала в прах. Зачудих се още колко ли време биха могли да продължат бдението си край древните лодки дракони.

Шестнадесет от тях пристъпиха напред и се поклониха — но осем от екипаж. Това бяха водещите гребци, с червени кърпи, завързани около челата.

— Позволете ми да ви представя тези, който ще определят ритъма на гребане в лодката Янг — каза Завист. — Осемте отляво са четиримата Ию-куанг, Реещи се светлини, и четиримата Йе-чунг, Братя на пустинята, които в множество древни хроники несправедливо са обвинени в разпространяване на болести. Те не правят нищо такова. Единствената им работа е да гребат и ако след победата им настъпи някакво бедствие, те нямат нищо общо с него.

Осемте гребци се поклониха и се върнаха в редицата при останалите. Завист махна на осем гребци отдясно, които един след друг вдигнаха глави.

— Твоите водещи гребци, Па-лин. Осем призрачни сили. И наистина добри са с веслата на Ин — представи ги Завист с напевен глас. — Отляво надясно те са: Първи деятел, Бял дроб и стомах, Разум на дедите, Издигане и полет, Грабващият всичко, Точилар и ампутатор, Хриптящ похотливец и, най-накрая, Крайният необикновен, който е бил удостоен с честта да бъде споменат в Класиката на планините и моретата: „На планината Шенси живее същество, с тяло на бик и с бодли на таралеж. Издава звук, подобен на кучешки вой. Храни се с хора“.

Гребците се поклониха и се върнаха в редицата. Напред излязоха нови четирима — по двама от екипаж.

— Тези ще предават назад командите на водачите с помощта на тимпаните и клепалата — представи ги Завист. — За Янг: Старейшина мъжкар — вляво и Необикновен старейшина — вдясно. За Ин: Порой и обвързване — вляво и Плъзгане и хлъзгане — вдясно.

Четиримата се поклониха и се върнаха в редицата. Напред пристъпи слаба, стройна фигура и сърцето ми започна да прави странни неща. В началото бях сигурен, че това е Ию Лан, но после си дадох сметка, че момичето пред мен също има неясни очертания на лицето, както всички останали, че очите му са дълбоки, студени и страшни и че там, където стои, се образува локва. Страховитата маймуна човек, наречена Завист, която все още обичах, но като Йен Ших, се обърна към мен.