Остатъкът от деня

Подобни затруднения днес още повече занимават мислите ми, защото няма как да ги обсъдя и да обменя мнение с колеги от професията, както правех някога. Не беше толкова отдавна, когато човек имаше спокойствието, че възникнеше ли неяснота, свързана с професионалните му ангажименти, много скоро щеше да я сподели с някой колега, чието мнение зачиташе. А по времето на лорд Дарлингтън, когато дамите и господата ни гостуваха за дълго, имахме прекрасна възможност да установим дружески отношения със съпровождащите ги колеги. И трябва да ви кажа, че в онези бурни дни в помещението за прислугата често се събираха едни от най-добрите професионалисти в Англия и до късни нощи сме разговаряли край тлеещата камина. И ако някой влезеше, той нямаше да чуе само клюки, а по-често теми, свързани с проблемите, занимаващи нашите господари, или последните новини от вестниците; и, разбира се, както е характерно за представителите на всички професии, неизменно говорехме и за работата си. Понякога, естествено, се разразяваха остри спорове, ала обикновено преобладаваше дух на взаимно уважение. Може би ще придобиете по-добра представа за атмосферата на тези вечери, ако ви кажа, че редовни посетители бяха личности като мистър Хари Греъм, иконом и личен камериер на сър Джеймс Чеймбърс, както и мистър Джон Доналдс, камериер на мистър Сидни Дикенсън. Имаше и други, не толкова известни може би, но чието присъствие правеше всяко посещение запомнящо се. Един от тях беше мистър Уилкинсън, камериер на мистър Джон Кампбъл, прочут с дарбата си да имитира знатни благородници. Или например мистър Дейвидсън от Ийстърли Хаус, чиято страст при спор можеше да изплаши всеки непознат, така както невероятната му благост умиляваше по всяко друго време. Или да вземем мистър Херман, камериер на мистър Джон Хенри Питърс, чиито крайни виждания бяха нетърпими, но пък и никой не беше в състояние да устои на гърления му смях и йоркширски чар. И още, и още… В онези години съществуваше истинска колегиалност в професията, независимо от дребните различия в подхода на всеки от нас. Всички бяхме от една черга, така да се каже. А не както сега. Ако все пак някой слуга придружава господаря си, който ни гостува, той обикновено е новак и говори само за футбол или предпочита да прекарва вечерите не край камината в помещението за слугите, а на чашка в кръчмата.

Преди малко споменах мистър Греъм, камериер и иконом на сър Джеймс Чеймбърс. Между другото, преди два месеца с огромна радост установих, че сър Джеймс ще посети Дарлингтън Хол. Очаквах с нетърпение визитата му не само защото сега тук много рядко идват гости — кръгът на мистър Фарадей, естествено, е съвсем различен от този на лорд Дарлингтън, — но и защото предполагах, че мистър Греъм ще придружава сър Джеймс, както навремето, и аз ще мога да науча мнението му за остроумията. Представете си какво беше учудването и разочарованието ми, когато ден преди посещението се оказа, че сър Джеймс ще дойде сам. По-късно узнах, че мистър Греъм вече не е на служба при сър Джеймс; дори че сър Джеймс изобщо не държи постоянна прислуга. Много ми се искаше да науча какво е станало с мистър Греъм, тъй като макар и да не бяхме приятели, добре се разбирахме. Ала така и не се появи подходящ случай да получа някаква информация. Трябва да призная, че бях доста разочарован, защото ми се искаше да обсъдя с него проблема с остроумията.

Но да продължа разказа си. Наложи ми се, както вече ви казах, да издържа няколко минути, потънал в неудобство, докато мистър Фарадей продължи да се шегува. Отвръщах както обикновено, с лека усмивка — достатъчна да покаже, че и аз донякъде споделям веселото му настроение, — и чаках да разбера дали господарят ми ще даде благословията си за пътуването. Както и предполагах, не след дълго получих любезното му разрешение. Освен това мистър Фарадей имаше добрината отново да потвърди щедрото си предложение „да поеме бензина“.

И така, вече няма никаква причина да не предприема пътуването до Западния бряг. Ще трябва, разбира се, да пиша на мис Кентън и да я предупредя, че може да се отбия; ще се наложи да реша и проблема с костюма. Освен това остава да се уточнят и различни въпроси, свързани с работата по време на моето отсъствие. Но така или иначе, не виждам сериозен повод да се откажа от пътешествието.

Ден първи — вечерта

Солсбъри

Тази вечер се намирам в един пансион в град Солсбъри. Първият ден от пътешествието ми приключи и като цяло трябва да кажа, че съм доста доволен. Сутринта потеглих почти час по-късно от планираното, въпреки че бях събрал багажа си и натоварил форда с всичко необходимо много преди осем. Мисис Клемънтс и момичетата също бяха заминали и, предполагам, мисълта, че след като и аз тръгнех, Дарлингтън Хол щеше да остане празен за пръв път през този век, а нищо чудно и за пръв път, откакто е бил построен, не ми даваше покой. Усещането бе твърде странно и сигурно то е причина за забавянето ми — многократно обиколих помещенията, докато се убедих, че всичко е наред.