Остатъкът от деня

Въпреки това аз внимателно обмислих кой би бил най-подходящият момент да подхвана темата отново; защото, както споменах, макар че нито за миг не се съмнявах в твърдата дума на мистър Фарадей, не беше много разумно да го заговарям, когато беше зает или разсеян. Един отказ в подобна ситуация можеше да не отразява истинското мнение на господаря, а откажеха ли ми веднъж, щеше да ми е изключително трудно да се върна на темата. Следователно беше повече от ясно, че трябваше много мъдро да подбера мига.

В крайна сметка реших, че най-благоразумно би било да го заговоря, докато сервирам следобедния чай в салона. Тогава мистър Фарадей тъкмо ще се е прибрал от кратката си разходка сред хълмовете и едва ли ще е зает с четене и писане, както вечер обикновено. Всъщност, когато внасям следобедния чай, мистър Фарадей е склонен да затвори книгата или вестника, да се изправи и протегне ръце пред прозореца, сякаш очаква да си побъбрим.

Убеден съм, че отлично бях преценил мига, що се отнася до времето; фактът, че нещата потръгнаха в погрешна насока, изцяло се дължи на един сериозен пропуск от моя страна. По-точно, не бях съобразил, че по това време на деня мистър Фарадей обича да си прави дружелюбни шеги. След като знаех в какво настроение ще го заваря и бях подготвен за обичайните му задявки, щях да постъпя далеч по-мъдро, ако изобщо не бях споменавал за мис Кентън. И все пак смятам, че ще разберете подбудите ми. В края на краищата, след като исках толкова щедра услуга от моя господар, аз се опитвах да намекна, че молбата ми се базира на сериозни професионални мотиви. И така се случи, че посочвайки причините, поради които предпочитах да потегля на запад, вместо да се задоволя с няколко съблазнителни подробности от книгата на мисис Саймънс, аз се изпуснах да спомена, че една от бившите камериерки на Дарлингтън Хол живее по тези места. Предполагам, че съм възнамерявал да обясня на мистър Фарадей как по този начин ще мога да проуча обещаваща възможност за идеалното решение на малките ни проблеми в къщата. Но чак когато изрекох името на мис Кентън, изведнъж осъзнах колко неуместно беше да продължа. Не само че не можех да бъда сигурен в желанието й отново да се върне на работа тук, но дори не бях обсъждал с мистър Фарадей идеята за наемане на пети човек след онази първа предварителна среща преди година. Ако бях продължил да споделям на глас мислите си за бъдещето на Дарлингтън Хол, щеше да бъде, меко казано, нахално. Подозирам, че в този момент съм млъкнал изведнъж и неочаквано съм се озовал в неловко положение. Във всеки случай мистър Фарадей използва възможността да ми се усмихне широко и да възкликне шеговито:

— Виж го ти пустия му Стивънс! Приятелка, и то на тази възраст!

Ситуацията беше безкрайно неудобна и съм сигурен, че лорд Дарлингтън никога не би постъпил така със свой служител. От друга страна, съвсем не се опитвам да уронвам авторитета на мистър Фарадей; той е американец и много често поведението му е съвършено различно. И дума не може да става, че го е казал с лош умисъл, но вярвам, ще разберете колко неловко се почувствах.

— Никога не съм допускал, че си падаш по тънката част, Стивънс — продължи той. — Поддържаш духа млад, а? Само че започвам да се чудя дали е редно да ти помагам за подобни съмнителни срещи.

Естествено, изкушавах се да отрека незабавно и недвусмислено мотивацията, която моят господар ми вменяваше, ала се усетих навреме, че по този начин само щях да налапам въдицата и положението ми щеше да стане още по-конфузно. Ето защо продължавах да стоя, потънал в мълчание, и очаквах мистър Фарадей да ми даде разрешението си да потегля на път.

Колкото и зле да се чувствах в този миг, в никакъв случай не намеквам, че обвинявам мистър Фарадей, който въобще не е груб човек; сигурен съм, че просто му доставя удоволствие да си прави шеги, които навярно в Щатите са знак за разбирателство и добронамереност между господар и прислужник и се упражняват като любимо занимание. И за да сложа нещата на мястото им, трябва да отбележа, че тъкмо тези задявки от страна на новия ми господар характеризираха взаимоотношенията ни през последните месеци — макар че, да си призная, все още недоумявам как точно трябва да реагирам. Дори в първите дни няколко пъти бях напълно поразен от онова, което ми казваше. Веднъж например го попитах дали господинът, когото очаквахме да ни гостува, ще бъде придружаван от съпругата си.

— Господ да ни е на помощ, ако дойде — отвърна мистър Фарадей. — Може би ти ще успееш да ни отървеш от нея, Стивънс. Защо не я заведеш до някоя от конюшните във фермата на мистър Морган? Забавлявай я там в сеното. Току-виж, се окаже точно твоят тип.

В първия миг изобщо не разбрах какво говори господарят ми. После съобразих, че си прави някаква шега, и се помъчих да се усмихна адекватно, макар и да подозирах, че следите от удивлението ми, да не кажа от шока, си останаха изписани на лицето ми.