Откуп

— Да, такива сме си ние. Направо смъртоносен екип.

Кайли се усмихна. Бирата си вършеше работата. Моментът май беше подходящ да проверя дали моята теория за нейното възстановява се е вярна.

— Е, как се справя Спенс?

Усмивката изчезна.

— Говорих с неговата консултантка миналата седмица. Тя каза, че просто не успявал да се отдаде на програмата. И Спенс ми се обади на Нова година. Увери ме, че бил добре, но не можел да си представи как ще издържи още деветдесет дни далеч от дома. Така че аз… Ами незабавно превключих в режим на автопилот, влизайки в ролята на съпруга на възстановяващ се наркоман. И го посъветвах да се справя ден за ден. А той: „О, Боже, Кайли, не и ти“. Пожела ми щастлива Нова година и затръшна телефона.

Отговорих с уклончиво кимване.

— И какво ще правиш сега?

— Знам точно какво. — Тя махна на Гладис. — Ще поръчам още една кана бира.

Нахвърлихме се на крилцата, а когато преполовихме втората кана, тя вече се бе надвесила през масата, поставила длан на китката ми и започваше всяко следващо изречение със „Спомняш ли си, когато…“.

Господи, дали си спомнях. Спомнях си първия ден, когато вдигнах поглед и видях как в живота ми влиза зеленооката златокоса красавица. Спомнях си първата целувка, нежното любене и радостта от осъзнаването, че съм срещнал жената, с която исках да бъда вечно. А после — последната вечер, когато седяхме в тази долнопробна стара кръчма и Кайли ми заяви, че ще се върне при Спенс. Той се е излекувал — рече тя. — Длъжна съм да му дам още един шанс.

А сега излизаше, че Спенс е възможно най-неизлекуван.

Говорихме два часа. В един момент осъзнах, че тълпата е оредяла, а третата ни кана бира е опасно празна. Кайли пресуши и моята чаша, след което поръчахме на Гладис две кафета, един „Кален пай от Мисисипи“ и две вилици.

Заровихме се в пая като деца, невидели сладкиш. Вилиците ни се дуелираха, бореха се за най-хубавите парченца шоколад, а Кайли постъпваше както винаги — играеше грубо, за да спечели.

Тя не обича да губи в нищо. Особено във връзките. Родителите й бяха поставили летвата ниско. Бракът им се бе провалил. После баща й беше опитал още два пъти, а майка й още веднъж. Целта на Кайли беше да се омъжи завинаги. Но не беше лесно за амбициозното ченге да остане съпруга на наркоман.

Бяхме опитвали и преди тези борби в калта на Мисисипи и както обикновено, Кайли грабна последната хапка. Точно тогава получих своето просветление, вдъхновено и от трите кани бира. Тази сутрин се събудих в президентския апартамент с Черил и си помислих, че никога не съм бил по-щастлив. Тази вечер съм в кръчма на Трето авеню, наливам се с „Бруклин Бласт“ с Кайли и си мисля, че никога не съм бил по-щастлив.

И двамата бяхме прекалено пияни, за да шофираме, и макар Кайли да обича да нарушава правилата, сега дори и не си го помисли. За щастие, нямаше правило, което да диктува колко дълго могат да се прегръщат полицай и полицайка, двама партньори, когато си пожелават лека нощ, защото щяхме да го нарушим брутално. Вкарах я в първото такси и тя ме прегърна още веднъж на раздяла.

— Благодаря ти, Зак — прошепна. — Наистина имах нужда от това.

Бях на път да кажа нещо като „много съжалявам за теб и за Спенс“, но си затворих устата.

Кого, по дяволите, можех да заблудя?

25.

Стаята беше мрачна и студена, подобна на тъмница. Трип Олдън висеше разпнат на стената, с китки и глезени, оковани в закрепени между камъните железни скоби.

Пред него застана висок рус мъж, облечен само в черни кожени панталони, със златиста грива, вързана на конска опашка. Беше гол до кръста, намазан с олио, а торсът му блестеше в оранжевата светлина, хвърляна от две факли на стената.

— Баща ти го е грижа повече за парите, отколкото за теб — каза той и изтегли извит меч от ножницата, която висеше на хълбока му. Доближи острието на сантиметър от шията на момчето.

Трип захленчи.

— Моля ви. Той ще плати колкото поискате. Знам, че ще го направи. Само му се обадете. Моля ви.

Телефонът иззвъня.

— Това е той — изкрещя Трип. — Той ви се обажда.

— Твърде късно — изръмжа високият рус мъж. Хвана дръжката на меча с две ръце и се отдръпна, готов да нанесе единствен смъртоносен удар.

Телефонът отново иззвъня, този път по-силно, и Хънтър Олдън се събуди стреснато, удряйки коляното си в ръба на бюрото. Изпъшка от болка и посегна за айфона си. На екрана се появи лицето на Хъч.

— Татко! Какво става?

— Идваха от полицията. Те смятат, че Трип е бил отвлечен.

Хънтър се засмя насилено.

— Татко, Трип е добре. Върви да си наблюдаваш Луната, планетите или каквото друго има в Космоса.

— Единственото, което наблюдавам в момента, е твоята входна врата — отвърна Хъч. — Отваряй, че замръзвам.

— Защо ми се обаждаш от…