Откуп

— Стига де, каквото и да е станало, всичко свърши. Не е нужно да го споменаваш.

— Не, трябва! — каза тя и си избърса очите. — Преди няколко месеца Милдред ми се обади. Знаеше, че Фред ще бъде съсипан, когато тя умре, затова ме помоли да бъда там, за да му помогна да го преодолее. Не можех да откажа.

— Уф… А аз си помислих, че…

— Помислил си, че съм изоставила всичко заради Фред — продължи тя, — а аз отдавна престанах да го обичам. Направих всичко заради Милдред. Съжалявам. Чувствам се ужасно.

— Защо? Това, което стори, беше много благородно.

— Трябваше да ти кажа, но ти беше под пара със случая „Олдън“, а когато разбрах, че на Милдред й остават само няколко дни, вече не можех да мисля трезво. Щях да ти се обадя след погребението, ала…

— Фред се нуждаеше от теб.

— Той загуби майка си и бебето, което смяташе за свое. Направих всичко възможно, но сега е свършено. — Тя въздъхна. — Готова съм да продължа напред. А ти?

— Просто ми кажи къде отиваме.

— Мислех си за при мен през уикенда.

— Не си нося дрехи.

Тя се усмихна и облиза устните си.

— Какво те кара да мислиш, че ще ти трябват?

Сервитьорката донесе шампанското, отвори го и наля две чаши.

— Така и не ви поздравих с Кайли за приключването на случая „Олдън“. — Черил вдигна чашата си. — За две от най-добрите ченгета в управлението. Как ще празнува тя този уикенд?

Пресегнах се през масата и чукнах чашата си в нейната.

— Проклет да съм, ако знам.

Очите й ми казаха, че това беше идеалният отговор.