Откуп

— Ти го знаеш, аз го знам и Трип също. Той е готов да започне да плаща за щетите. Единственото, което можем, е да разгласим историята. Ала ако го направим, ти гарантирам, че правителството ще замрази всеки цент, спечелен някога от Хънтър Олдън. На Трип няма да му останат пари и за кафе.

— Не го знаеш със сигурност.

— Кайли, аз съм в непознати води. Дори не съм наясно дали това, което открихме на флашката, е допустимо доказателство. Получихме заповедта без разрешение и претърсването не беше свързано със случая, който разследвахме. Колко време, мислиш, ще му трябва на Магьосника, за да го отхвърли?

— Значи, ще я изпратим на федералните анонимно — реши тя. — Изобщо не ми пука дали ще ни признаят заслугата. Нашият дълг е да съобщаваме за престъпление, когато го видим.

— Май изведнъж реши да действаш по учебник. Сигурно си го прочела по някое време, след като се скъса да лъжеш съдия Ла Бреш.

Телефонът ми иззвъня. Кейтс.

— Кметът Сайкс ви търси — каза тя. — Зарежете това, което правите, и отивайте да се срещнете с нея в резиденцията „Грейси“.

— Знаеш ли за какво става дума?

— Не спомена, но синът на най-големия й дарител беше убит на петия ден от мандата й, затова предполагам, че няма да е церемония за връчване на медали.

Щом стигнахме там, заварихме кмета Сайкс на партера. Беше заобиколена от най-малко десетина весели, буйни деца, които търчаха наоколо и се забавляваха от сърце.

— Обикновено не е такава лудница — обясни Сайкс, — ала днес е първата неделя в новия ми дом, затова поканих цялото семейство на празненство за опознаване на имението.

Последвахме я до нейния кабинет на горния етаж. Тя затвори вратата, но не седна. Срещата щеше да бъде кратка.

— Благодаря ви, че разкрихте двойното убийство и спасихте живота на Трип Олдън — започна тя. — Сега трябва да измисля как да се оправя с фиаското с Хънтър Олдън.

— Госпожо кмет — казах, — има много хора, които са по-квалифицирани от нас да ви дават политически съвети.

— Но вие сте единствените, на които мога да вярвам, ако ми кажете дали има шанс Нюйоркската полиция да залови убиеца на Хънтър. Утре давам пресконференция и не искам да обещая нещо, което според вас не може да се изпълни.

През последните шест години Мюриъл Сайкс беше прокурор за Южния район на Ню Йорк — същият пост, който заемаше и Руди Джулиани, преди да бъде избран за кмет. Никой не познаваше по-добре от нея реалностите и ограниченията на системата на наказателното правосъдие.

— Имаме представа за случилото се, ала нямаме нищо, което да можем да дадем на прокурора, за да обвини някого — обясни Кайли. — Нямаме сега и вероятно няма да имаме никога.

— В такъв случай ще се съсредоточа върху факта, че сме загубили трагично един от гигантите, които движеха финансовата машина на град Ню Йорк, стълб на общността и любящ съпруг и баща — заключи тя. — И просто ще оставя настрана обстоятелството, че всички мразеха копелето и в червата.

Тя отвори вратата.

— Благодаря ви, че дойдохте, детективи. Баба Мюриъл трябва да се връща на празненството си.

— Госпожо кмет — намеси се Кайли. — Още един въпрос. Само между нас.

Сайкс затвори вратата.

— Слушам.

— Имаме свидетелка, която споделя, че Хънтър е направил много пари от някаква нелегална търговия с вътрешна информация — каза Кайли. — Тя страда от болестта на Алцхаймер, но твърди, че съществува флашпамет, която може да съдържа сериозни доказателства.

— Какъв е въпросът? — попита Сайкс.

— Ами ако се окаже вярно? И какво да правим, ако я открием?

— Защо, по дяволите, ще я търсите? Хънтър беше отрепка. Бих се изненадала, ако не беше замесен в търговия с вътрешна информация. Но той е мъртъв. Всичко, което бихте открили, само ще навреди на Хъч Олдън, а макар да не сте квалифицирани да давате политически съвети, сте достатъчно умни, за да знаете, че политиците не хапят ръка, която ги храни. Те я целуват. Ако се наложи — и задника.

На вратата се почука и Сайкс я отвори.

— Идвам — каза на двете момчета, които стояха отвън.

Обърна се към нас.

— Да се надяваме само, че ако тази флашпамет действително съществува, никой никога няма да сложи ръка на нея.

Тръгна с децата надолу по стълбите и ни остави да стърчим на площадката.

— Все още не съм сигурна какво да правя — замисли се Кайли.

— Не е нужно да правим нищо днес — успокоих я аз. — Нека и двамата да преспим с това.

Кайли ме погледна с дяволита усмивка.

И аз й се усмихнах.

— В отделни апартаменти — казах.

80.

Не спах добре. Колкото и да исках да разоблича Хънтър Олдън пред света, в сърцето си разбирах, че Трип ще успее да направи повече добро със семейното богатство, ако си мълча. Но не бях сигурен дали ще успея да убедя Кайли.

Затова, когато влязох в „Гери’с Дайнър“ в понеделник сутринта, всичко, което исках, беше чаша кафе, купа овесена каша и тихо място, където да седна и да помисля. Но това нямаше как да стане, защото всичко, в което се бяхме замесили през последните няколко дни, изригна във всяка медия в града.