Откуп

— Този някой съм аз. Изпих само чашка, и то преди два дни, така че мога спокойно да карам. Но ако ти свърши пиячката, преди да стигнем до Уестчестър, ще намеря магазин за алкохол и ще ти взема още една.

Хънтър отвинти капачката и си наля скоч в кристална чаша. Облегна се назад и го опита, оставяйки уискито да се плъзне в гърлото му и да го затопли отвътре.

Финдли го наблюдаваше в огледалото за обратно виждане.

— По изражението на лицето ти съдя, че съм се сдобил с още един доволен клиент.

Хънтър отпи още една глътка и усети, че Синята магия действа на мозъка му.

— Винаги съм харесвал това у теб, Финдли — каза Хънтър. — Откак те помня, си се грижил добре за мен.

— Това правех, Спорт. И прекарахме много хубави мигове заедно. — Финдли наблюдаваше с едно око пътя, а с другото — огледалото. В ума му отново изникваха гледки с шестгодишния Хънтър, който се смееше и пееше, докато пътуваха към детската градина.

Хънтър изгълта питието си, сграбчи бутилката и опита да си напълни пак чашата. Ръката му падна настрани и бутилката се търкулна на пода.

Финдли отби колата и се извърна. Хънтър Олдън лежеше в безсъзнание на задната седалка. Питието и наркотиците бяха подействали бързо.

— Съжалявам, Спорт — промълви Финдли, а сълзите се стичаха по бузите му. — Беше ми като син. Но вече не.

76.

Хънтър Олдън отвори очи и помъчи да се надигне, но десетина дебели каучукови ремъка го притискаха към масата.

— Финдли! — изпищя той.

Нямаше отговор.

Погледна право нагоре, завъртя глава наляво, после надясно, колкото можеше. Помещението беше толкова голямо, а ремъците бяха толкова здрави, че нямаше как да се извърти достатъчно, за да види стените. Съзря само няколко осветителни тела, които светеха приглушено. Вирна брадичка към тавана и завъртя очи нагоре, за да надникне назад.

А там, на пет метра над главата му, висеше диско топка. Тя не се въртеше, но ако местеше поглед, той можеше да види как светлината се отразява в хилядите малки огледални фрагменти. Къде, по дяволите, беше?

— Финдли! — извика отново.

— Финдли не е тук — обади се някакъв глас.

— Който и да си, развържи ме! — изрева Хънтър. — Веднага!

— Не мога да го направя, господин Олдън — каза гласът.

— Покажи си проклетото лице.

Висок силует с хирургическо облекло и маска пристъпи напред и се наведе над масата, за да може Хънтър да го види добре. Мъжът свали маската си.

— Ти си братът на Питър — досети се Хънтър.

— Патрис Шевалие. Доктор Патрис Шевалие.

— Не знам къде съм и как съм се озовал тук, но ме пусни веднага, по дяволите.

— Вие сте в болница в Бруклин.

— Болница? — изуми се Хънтър и погледна нагоре към блестящата топка.

— Импровизирана болница — обясни Шевалие. — През повечето време е Klib Zanmi Ayisyen — Клуб за приятелство с Хаити.

— Е, това не ми се струва много приятелско. Веднага ме пусни, кучи сине. Не знам какво искаш от мен, но да ме връзваш, не е най-умният начин за преговори.

— Брат ми прекара толкова много радостни нощи тук — продължи Патрис. — Това е едно от малкото места в града, където хората от хаитянската диаспора могат да се събират и да се връщат към своите корени, традиции и култура.

— Бях добър към брат ти — изсумтя Хънтър. — Дадох му покрив над главата, не е ходел гладен и жаден, а и винаги с пари в джоба. Пък и всеки път, когато протягаше ръка, защото имало наводнение, земетресение или проклета епидемия от холера, му пишех чек.

— Обичахте ли го? — попита тихо Патрис.

— Що за тъп въпрос? — възмути се Хънтър и силно опъна с тяло гумените ремъци. — Той ми беше служител. Отнасях се с него справедливо, плащах му добре — да ти се е оплакал някога от мен?

— Трип го обичаше.

— Затова ли го правиш? Понеже Медисън е мъртъв, сега Трип е наел теб, за да изстискаш пари от мен?

— Не ви искам парите.

— Тогава какво?

— Limyé! — извика Патрис.

Стаята се обля с ярка светлина и влязоха още двама души в пълно хирургическо облекло. Мъж и жена, и двамата чернокожи.

— Господи, какво правите? — изцъкли очи Хънтър.

— Правя това, за което съм обучен. Знаехте ли, че Питър плати за медицинското ми образование?

— Чуй ме. Нямам нищо общо със смъртта му. Кълна се.

— Разбира се, че имате. Ако пеперуда изпърха с крилца в единия край на света, може в крайна сметка да предизвика ураган в другата му част. Нарича се Ефект на пеперудата. Но вие не сте пеперуда, господин Олдън. Вие сте бик. А злото, което причинявате, предизвиква хаос и унищожава живот по цялото земно кълбо.

— Ти си шибан лекар — изкрещя Хънтър. — Трябва да спасяваш човешки живот, а не да убиваш хора за отмъщение.

— Отмъщението ме отвращава, господин Олдън. Вярвам в казаното от Ганди: „С «око за око» скоро целият свят ще ослепее“. Но вие сте прав за едно нещо. Аз съм лекар. Мисията ми е да спасявам живот.

— Това вече е разговор — облекчено въздъхна Хънтър. — Ето как мога да ти помогна. Ще ти дам достатъчно пари, за да построиш сто клиники, да спасиш живота на милиони. Ще направя каквото е нужно, така де…