Откуп

Отворих папката с надпис Puts и кликнах върху електронната таблица. Айрин беше подредила всичко — дати, цени, печалби.

— А после се чудим как богатите ставали по-богати — въздъхна Кайли. — Спечелил е петдесет и седем милиона долара.

— Погледни по-добре — казах. — Петстотин и седемдесет милиона са. Всички акции, които е набелязал, са потънали.

— Трябва да е търговия с вътрешна информация, но откъде може да има вътрешни данни за толкова много различни компании?

Отворих електронната таблица за Calls. Както очаквах, всички акции, за които Олдън бе заложил, че ще поскъпват, бяха хвръкнали нагоре, а той беше спечелил още четиристотин четиридесет и два милиона.

— Това прави печалба от над един милиард долара — изуми се Кайли. — За колко… За един месец?

Върнах се в папката „Телефонни разговори“ и подредих иконките по дата. Първият беше от 4 септември 2001 година, в 8:11 часа. Последният — от 12 октомври, в 11:09 часа.

— Отнело му е общо пет седмици — казах. — Освен ако…

Думите не искаха да излязат. Всъщност се боях, че ако си отворя устата, ще повърна.

Почуках екрана на компютъра.

— Виж датите — едва успях да изрека.

Кайли проследи пръста ми.

— О, Боже — извика тя.

Олдън бе купувал трескаво от четвърти до десети и беше започнал да продава всичко на седемнайсети.

И разбира се, нямаше сделки на 11 септември и през цялата следваща седмица. Тогава бизнесът в Америка беше спрян.

Върнахме се и разгледахме всички акции, за които Хънтър беше заложил за спадане. „Американ Еърлайнс“, „Юнайтед“, „Мерил Линч“, „Морган Стенли“, Ей Екс Ей — всички акции, които паднаха, след като кулите се сринаха. После огледахме списъка на акциите, при които беше заложил на поскъпване. „Райтеон“, „Юнайтед Текнолъджис“, „Нортръп Груман“ и още цял списък на други компании, към които Америка се обръща, когато се подготвя за война.

— Хънтър Олдън е знаел за атаката на кулите една седмица преди да се случи — тихо отрони Кайли.

Закрих устата си с ръка и кимнах.

— Зак, това е отвъд злото. Спечелил е един милиард долара, като се е възползвал от това, което е знаел, а после беше готов да остави сина си да загине, за да прикрие следите си.

Все още не можех да говоря.

Изтичах към банята и успях да стигна точно навреме, за да избълвам пържолата си от „Ти Бар“ в тоалетната чиния.

75.

— Всеки иска да забогатее — беше казал Хъч Олдън на Хънтър, когато момчето беше само на десет години. — Започват бедни, посягат към звездите, а ако си паднат на задниците, какво толкова, по дяволите — остават си бедни. Ти си различен. Започваш богат. Твоята задача е да си останеш такъв.

— Как да го направя? — попита Хънтър.

— Имам 26 правила. Ще ти ги обясня.

Три десетилетия по-късно Хънтър Олдън най-накрая поставяше на изпитание правило номер 18. Винаги имай стратегия за оттегляне.

За пръв път започна да разработва авариен маршрут на 12 септември 2001 година. Знаеше, че ще има атака на американска земя, ала дори и той беше шокиран от мащабите. Осъзнаваше, че ако някой ден връзката му с 11 септември бъде изложена на риск от разкриване, той ще трябва да напусне страната.

Този ден дойде.

И веднага щом снежната буря утихнеше, щеше да отлети за Куба. Завинаги. Съединените щати и островната държава имаха договор за екстрадиция от повече от век, но без дипломатически отношения той го плашеше колкото глоба за неправилно пресичане.

Хънтър напълни два куфара с най-важното. Беше печално, но алтернативата бе немислима. Робърт Веско и Марк Рич се бяха оказали достатъчно умни, за да се измъкнат, докато можеха. Бърни Мадоф се замота и получи 150 години затвор. Хънтър разбираше, че има само две възможности — да прекарва дните си на плажа в Плая, Варадеро или в килия в Отисвил.

Звънецът на входа иззвъня. Беше Финдли.

— Лудост е в такава нощ да пътуваш за летището — каза той.

— Спомена ли на баща ми, че ще взема колата и шофьора му? — попита Хънтър.

— Я стига, Спорт — смръщи се Финдли. — С теб не се знаем от вчера. Пазя ти задника още отпреди да се научиш да го бършеш. Заръча ми да не приказвам много и точно така направих. Не казах на господин Хъч, нито на Лорна, не казах на никого. Както обикновено, всичко си остава между нас, момчетата.

Той взе двата куфара, оставени при входната врата, и ги сложи в багажника на кадилака. После се върна и съпроводи Хънтър до колата.

— И все пак, защо е цялата тази тайнственост? — попита Финдли, щом седна зад волана. — Знаеш, че баща ти е готов да ти даде и ризата от гърба си. Защо да му пука дали ще те закарам до летището?

— С Хъч не сме на едно мнение за сделката, която ще сключа. Само ще се разстрои, ако научи, че отивам.

— Твоята тайна е и моя, Спорт. Ще ни трябва поне час, за да стигнем до летище Уестчестър. Дори и тогава ще е голям късмет, ако някоя писта работи — обясни Финдли.

— Защо не се отпуснеш и не си налееш питие. Имам прясна доставка от любимото ти.

Хънтър отвори бара и извади бутилка „Джони Уокър“ син етикет.

— Не е толкова прясна, колкото си мислиш — каза той.

— Някой го е наченал.

Финдли се разсмя.