Откуп

— Искаш да кажеш, че хлапето знае твърде много и Хънтър е искал да умре?

— Не само е искал, а и е бил готов да плати на Медисън, за да го направи. И щеше да се отърве безнаказано.

Отчаян баща плаща откуп, но похитителят не изпълнява сделката и убива сина му.

Преди да успея да осмисля теорията й, телефонът ми иззвъня. Беше сержант Макграт.

— Зак, Боб се обажда.

— Щом си говорим на малко име, значи имаш нужда от услуга. Какво искаш?

— Ключа от колата на Олдън. Вкараха я в гаража, но не могат да я запалят без онзи малък чип, който ти дадох.

— Всъщност го даде на партньорката ми.

— Е, така де… Улесни ми живота, поискай го от нея.

— Макграт е — обясних на Кайли. — Ключът от майбаха у теб ли е още?

Тя се зарови в джоба си и го пусна на масата.

— Тук е — казах. — А добрата новина е, че няма и драскотина по него. Изпрати някой униформен в „Ти Бар“ на Седемдесет и трета и Трето и целият е твой… Боб.

Вдигнах ключа за халката. На нея още висеше и златният кръст на Питър.

— Мисля, че трябва да го откачим и да го върнем на Патрис — казах.

Хванах кръста и започнах да го вадя от халката. Беше стегнат, затова натиснах леко. Но натискът се оказа прекален и той се счупи на две парчета.

— Опа — възкликна Кайли.

— Не, мисля, че е направен да се разглобява — съжалих.

И го приближих до блещукащата свещ, за да го разгледам по-добре.

Долният край на кръста се беше изплъзнал като ножница на меч. Само че вместо острие вътре в ножницата имаше USB порт.

— Не е обикновено разпятие — изрекох с тих глас и го подадох на Кайли. — Флашка е.

74.

— Алилуя — произнесе Кайли, вдигнала кръста, — и се кълна в Бога, че ще направим всичко по учебник.

— Не и стопроцентово — отвърнах. — Според учебника трябва да докладваме на капитана и в прокуратурата, преди да потърсим съдия, който да подпише заповед за обиск.

— Мисля, че това правило е доста гъвкаво… — Кайли ме изгледа невъзмутимо. — Особено ако е събота вечер, вали сняг и е студено. А и знаеш, че Кейтс ще ти пръсне задника, ако реши, че превръщаш Олдън в цел на лов на вещици.

Изгълтахме си набързо вечерята, върнахме чипа на Макграт и потеглихме към Уест Енд Авеню, където ни чакаше Лия Ла Бреш, дежурен съдия.

Трезвен като съдия невинаги е точно сравнение в 10 часа в събота вечерта, но Ла Бреш беше млада майка, така че ни посрещна бодра и нащрек. А в добавка имаше няколко въпроса, преди да подпише.

— Флашпамет? — попита. — В този час? Защо не можеше да чака до сутринта?

Кайли я засипа с обяснения, изстрелвайки изрази, като „двойно убийство“, „отвличане на личност от елита“, „близки приятели на новия кмет“. И завърши достойно: „Нашият командващ офицер сметна, че е достатъчно важно, за да дойдем в снежната буря и да получим подписа ви“.

Дори съдия Ла Бреш да имаше допълнителни въпроси, не стигна до тях. Бебето започна да плаче и вниманието й веднага се измести.

— Растат му зъби — усмихна се тя и взе химикалката от Кайли.

Подписа и ние си тръгнахме.

Лъжата за Кейтс можеше да ни струва наказание, но претърсването вече беше законно. Нищо от това, което щяхме да намерим, нямаше как да бъде отхвърлено.

— У нас или у вас? — попита Кайли веднага щом излязохме навън.

Нямахме представа какво търсим и дали ще го разпознаем, ако го открием, но знаехме, че ще ни трябва уединено място, за да го направим. Решихме да отидем в моя апартамент.

Включих флашката в компютъра си и кликнах два пъти върху иконката. Никоя от папките не беше заключена.

— Бог да благослови Айрин Герити — възкликнах. — Не е вярвала в паролите.

— Или е вярвала — добави Кайли, — но в някакъв момент е осъзнала, че никога няма да може да ги запомни.

Айрин беше подредила всичко идеално. Осем папки, всяка надписана. Кликнах върху една, наречена „Телефонни разговори“, и се появиха десетки икони на mp3 файлове.

Пуснах един.

— Господин Йост. Левит се обажда.

Нямах представа кой е Йост, но гласът на Левит не можеше да се сбърка. Хънтър Олдън. Изслушахме останалата част от разговора.

— Изглежда като обикновена сделка с акции — каза Кайли. — Ала ако се съди по онова, което Ъруин Даймънд сподели за търговията с вътрешна информация, бих се обзаложила, че господин Йост е някъде в Швейцария, а Комисията по ценните книжа няма да има данни за Левит или за сделката.

Пуснахме още три, но беше все едно да гледаме лентата, пълзяща в дъното на екрана на Си Ен Би Си. Цялата информация беше пред нас, но нямах представа как да я разбера.

— Я ми освежи паметта — казах. — Помниш ли каква е разликата между Puts и Calls, или да се обадя на Уорън Бъфет по телефона?

— Ако купиш опция Put, залагаш, че акциите ще паднат — отговори Кайли. — Ако стане така, печелиш пари. Опцията Calls е обратната. Залагаш на акции, за които смяташ, че ще поскъпнат.

Изслушахме още шест телефонни разговора, но те само правеха нещата още по-мътни. Олдън не залагаше на акции. Той купуваше Puts на дузина различни компании и Calls на куп други.