Отмъщението на стоманения плъх

Трансформацията стана веднага. Край започна да се извива на койката, лицето му се кривеше и обезобразяваше от гримаси, очите му се отвориха широко и се установиха в една точка. Доктор Мутфак му крещеше да забрави въпроса и да лежи спокойно, опитвайки се през това време да забие игла в мятащата се ръка. Но вече беше късно. Реакцията, пусната от мен, продължаваше и само за миг в очите на Край се появи нещо разумно и омраза, когато дошлият на себе си Край осъзна какво става.

Но само за момент, след един миг гърбът му се сви в безмълвен спазъм и той рухна, застинал и неподвижен.

— Умря — обяви доктор Мутфак, поглеждайки показанията на уредите.

— Сесията беше полезна — забеляза Анжела, приближавайки се към прозореца и вдигайки щорите. — Време е да се изкъпем, ако се чувстваш способен на това, скъпи. А после ще трябва да измислим начин как да намерим на доктора друг сив човек. Сега, когато знаем каква област не трябва да докосваме, можем да го накараме да изкара повече време до разпита.

— Не мога! — отдръпна се доктора. — Само не това! Ние го убихме! Аз го убих! Той има имплантирана заповед, на която е невъзможно да се съпротивлява — да умре, но да не издаде къде се намира планетата му. Това може да се заложи — стремеж към смъртта. Сега го видях. И повече не искам!

— По различен начин са ни възпитали, докторе — спокойно и безстрастно забеляза Анжела. — Бих разстреляла твар като Край в бой и не изпитвам други чувства от това, че смъртта му настъпи по такъв начин. Вие знаете кой е той и какво е направил.

Нищо не казах. Бях съгласен и с двамата. С Анжела, видяла джунглата на Галактиката с нейните закони, и с доктора, хуманист, израснал в матриархат, стабилен и незаменим. И двамата бяха прави. Интересно животно е човекът.

— Починете си, докторе — посъветвах го аз. — Вземете едно от собствените си хапчета. Бяхте на крак денонощия и това не е могло да ви донесе полза. Ще се видим, когато се събудите, но преди това си починете добре.

Взех Анжела за ръка и я отведох от тъжния малък човек, забил поглед в земята.

— Нали не съжаляваш за тази твар? — попита Анжела. Издавайки ми своята загриженост номер две, означаваща нещо от рода на: „Не търся неприятности, но ако ги искаш — ще ги получиш.“

— Аз? Много малко шансове има за това, любима. Край е този, който неотдавна разходи по мозъка ми бодлива тел и се опита да направи същото и с теб. Само съжалявам, че не можахме да изстискаме повече от него, преди да ни напусне.

— Следващият ще разкаже повече. Поне сега знаем, че идеята ти е вярна. Те като че ли не са чужди същества, но не са и клизантци. Ако можем да ги изкореним оттам, ще можем да спрем нахлуванията.

— По-лесно е да си го представим, отколкото да го направим. Хайде да поплуваме и ще помислим над това, когато се върнем, на чашка.

Водата отпусна мускулите ми и събуди остър глад и жажда. Извиках по радиото прислугата и дадох разпореждания. Така че когато излязохме на брега, ни чакаше месо и бира. Те едва притъпиха остротата на апетита ми, но все пак ми дадоха възможност да се върна в стаята си за по-изтънчен обяд.

Седем блюда: лютива бурадска супа, направо огън, риба, месо и други деликатеси, прекалено многобройни, за да ги споменавам. Анжела хапна малко и изпразни чашата си, докато се справях с по-голямата част от храната. Насищайки се, въздъхнах и се отпуснах в креслото.

— Мислех — съобщих аз.

— Едва не ме излъга. Смятах, че плюскаш като свиня в кочина.

— Запази за малко буколическия си хумор. Тежката нощна работа заслужава добра дневна храна. Клизант — това е проблемът ни, или по-скоро сивите хора, толкова здраво контролиращи икономиката му. Хващам се на бас, че ако успеем да се отървем от тях, Клизант няма да има толкова силен интерес към звездни завоевания.

— Това е достатъчно просто: програма от запланирани убийства. Не може да са прекалено много. Ще се радвам да се заема с такава задача.

— О, не, няма да се заемеш. Жена ми няма да става наемен убиец. Не е толкова просто — и физически, и морално. Сивите хора могат да организират добра охрана. А това, че целта оправдава средствата, е политика на банкрута. Видя какво се случи с доктор Мутфак, когато използва средства, които са в разрез с моралните му устои. Ние с теб, любов моя, сме направени от по-здрав материал, но все пак и на нас ще ни подейства, ако се заемем с клане…

Тя побеля и съжалих, че й казах това. Взех ръката й.

— Не исках да говоря в този смисъл, не говорех за миналото.

— Знам, но все едно разрови някои все още живи спомени. Хайде да забравим убийствата. Какво още може да се направи?

— Много неща. Сигурен съм, че има начин да разрушим постоянно разширяващата се клизантска империя.

Анжела поднесе към устните си чашата и на челото й се появи очарователна бръчица.

— Ами организирането на контрареволюция и метежи на завоюваните планети? — предложи тя. — Ако ангажираме клизантците с умиротворяването на току-що завоюваните планети, те няма да могат да разширят много владенията си.