Отмъщението на стоманения плъх

— Престанах да пия, така че сега се налага да пазя диета и не трябва повече да се тревожа за полетите и мръсните космически кораби! В семейството ми винаги е имало хотелиерски работници, семейна традиция. Докато не ме мобилизираха. Приятно е да се върнеш към работата, която познаваш, при това на добра длъжност. Сега има дефицит на квалифицирани хотелиерски служители. Разпишете се тук.

Той ми връчи писалка и продължи със същия неутрален тон, само че значително по-тихо.

— Надявам се да ми простите за думите, но ситуацията е извънредна, затова не подскачайте и не се оглеждайте. Но тук, откакто отворихме, отседна един човек, както смятат от хората на Край, и е наплашил всичките ми служители. До тази минута не знаех какво иска. Но сега смятам, че ви преследва и се надявам, че сте въоръжени. Той се приближава отдясно, зад вас. Облечен е в тъмновиолетово сако и жълта шапка на рае.

Бях в отпуска и невъоръжен за първи път от много години насам. Мислено се заклех, че е за последен. После си спомних за Анжела и видях, че тя отново се е навела над роботоколичката.

— Не искам да те тревожа, скъпа — казах аз, чувствайки как по гърба ми лазят тръпки, — но приближаващият се отзад човек е убиец. Не би ли могла да предприемеш нещо, и ако може да го оставиш жив?

— Колко мило, че молиш! — засмя се тя, потупвайки купчинката пелени в количката.

Върнах се обратно на регистратурата, като я наблюдавах: очарователна, усмихваща се, отпусната, приглаждаща косите си.

И при това не бързаше. Отворих уста, за да й напомня за този факт, когато ръката й рязко се метна надолу. Зад мен се раздаде вопъл и навеждайки се, се обърнах.

Тъмновиолетовото сако загуби не само шапката си, но и пистолета, който сега лежеше на пода. А притежателят на всичко това се опитваше да хване ножа, стърчащ от ребрата му, правейки слаби драскащи движения. Анжела подскочи към него и удряйки по врата му, го свали на пода.

— И това ми било планета за отдих — изсумтя тя, но знаех, че се наслаждаваше.

— За това ще получиш медал, радост моя. Корпусът ще се погрижи за това момче и предполагам, че ще изстискат от него информация за родната му планета, която много ще ни помогне.

Отново се обърнах към Остро̀в.

— Благодаря ви за спасението на живота ми.

— Винаги съм смятал, че единствено малките допълнителни услуги имат значение. А сега мога ли да ви покажа стаята?

— Можем и да пийнем. Нали ще изпиеш по чашка с нас?

— Е, само този път. И трябва да ви кажа, че много ви е провървяло с такава талантлива жена.

— Този брак беше състезание на границата на престъпността и някога може би ще ти разкажа за това.

Погледнах нежно Ейнджълин, която старателно изтриваше ножа в дрехата на изгубилия съзнание нападател, а след това го скри сред пелените. Бях сигурен, че когато децата поотраснат малко, ще оценят талантите й.

Тя беше такава майка, каквато всяко момче би следвало да има.