Отмъстена любов

тираше. Вероятно беше заета или си почиваше.

- Седни - каза тя и се доближи до него.

332

д ж . P . у о р д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

333

Искаше да я прегърне.

Когато се настани върху стола, Рот потръпна, намести се и

И го направи.

извади мобилния си телефон от джоба. Плъзна го по масата и

Ръцете на Рот се отделиха от тялото му, вкопчиха се в нея и

той се удари в солницата.

я придърпаха към гърдите му. Осъзнал какво е извършил, той я

- Сандвич? - попита Бет.

пусна, но тя остана плътно до него, слята с неговото тяло. Той

- Би било чудесно. Нека да са два.

потръпна, наведе глава и я зарови в прекрасната й копринена

Рот постави слънчевите си очила обратно на мястото им, за­

коса, като се наслаждаваше на допира на мекотата й до твърди­

щото осветлението караше главата му да пулсира.

те си мускули.

Когато това не помогна особено, той затвори очи и макар

- Толкова много ми липсваше - прошепна Рот.

да не можеше да види как Бет се движи наоколо, звуците го

- И ти ми липсваше.

успокояваха като приспивна песен. Чу я да отваря чекмеджета,

Бет се отпусна в ръцете му, но той не беше толкова глупав да

а приборите в тях потракваха. После отвори хладилника, чу се

си въобразява, че като по чудо му е простила на мига. Но беше

шумолене, последвано от звън на стъкло в стъкло. От кутията

готов да приеме всичко, което тя беше склонна да даде.

за хляб бе изваден ръжен, любимият му, и бе развит от фолио­

Отдръпна се леко и постави тъмните си очила върху коса­

то. После проскърца нож, режещ маруля...

та, така че тя да може да вижда безполезните му очи. За него

- Р о т ?

лицето й беше неясно и красиво, макар ароматът на сълзи, на­

Тихото произнасяне на името му го накара да отвори широко

подобяващ току-що навалял дъжд да не му допадаше. Обърса

очи и да вдигне глава.

страните й с палците си.

- Какво?

- Ще ми позволиш ли да те целуна? - попита.

- Заспа. - Ръката на неговата шелан го галеше по косата. -

Тя кимна, а той обгърна лицето й в дланите си и доближи уст­

Нахрани се. После ще те отведа в леглото.

ни до нейните. Мекият им допир беше нещо изключително по­

Сандвичите бяха точно каквито ги харесваше, с малко мару­

знато и в същото време сякаш от миналото. Като че беше минала

ля и домати, и майонеза в изобилие. Изяде и двата и макар да се

цяла вечност, откакто бяха делили нещо повече от лека целувка

очакваше те да го ободрят, изтощението, завладяло тялото му

по бузата и отчуждаването не се дължеше само на стореното от

със смъртоносна сила, беше силно.

него. Причината беше във всичко случващо се. Войната. Брат­

- Хайде, да вървим - Бет хвана ръката му.

ството. Глимерата. Джон и Тор. Цялото им домакинство.

- Не, почакай - каза той и се разсъни. - Трябва да ти кажа

Той поклати глава и каза:

какво ще се случи след залез слънце тази вечер.

- Животът като цяло застана на пътя на нашия личен живот.

- Добре. - В тона й пролича напрежение, като че се подгот­

- Напълно си прав. - Тя помилва лицето му. - А също така

вяше за онова, което щеше да чуе.

стои на пътя на здравето ти. Защо не седнеш и не ме оставиш

- Седни. Моля те.

да те нахраня?

Столът беше изтеглен изпод масата със скърцане и тя бавно

- Редно е да е обратното. Мъжът храни жената.

се настани върху него.

- Ти си кралят - усмихна се тя. - Ти определяш правилата. И

- Радвам се, че си откровен с мен - прошепна тя. - За какво­

твоята шелан би се радвала да ти служи.

то и да било.

- Обичам те. - Той я придърпа обратно към себе си и остана

Рот погали пръстите й със своите в опит да я успокои с яс­

притиснат към нея. - Не е нужно да отвръщаш...

ното съзнание, че онова, което имаше да й каже, щеше да я раз­

- И аз те обичам.

тревожи още повече.

Сега той беше този, който се отпусна.

- Някой... Най-вероятно повече от един, но знаем със сигур­

- Време е да се нахраниш - каза тя и го избута към дъбовата

ност, че поне един се опитва да ме убие. - Ръката й се стегна

маса, а после дръпна един стол за него.

под неговата и той продължи да я гали в опит да я накара да се

334

Д Ж . P. У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

335

отпусне. - Тази вечер ще се срещна със Съвета на глимерата

- Знам. Отлично го знам.

и очаквам... проблеми. Всички братя ще дойдат с мен и няма да

предприемаме нищо глупаво, но няма да те лъжа и да кажа, че

ситуацията е безобидна.

В неговата спалня, в защитената къща на майка му, Рив се

- Този... някой... очевидно е член на Съвета, нали? Добра

облегна назад, докато не се настани върху възглавниците. На­

идея ли е да се явяваш лично?

мести коженото палто върху коленете си и каза в мобилния си

- Онзи, инициирал всичко, вече не представлява заплаха.

телефон:

- Как така?

- Имам идея. Защо не започнем този разговор отначало?

- Ривендж е наредил убийството му.

Мекият смях на Елена го накара да се почувства странно

Ръцете й отново се стегнаха.

весел.

- Боже... - Тя си пое дълбоко въздух. И отново. - О... мили

- Добре. Наново ли ще ми позвъниш или...

боже.

- Кажи ми къде се намираш.

- Сега се чудим кой още стои зад това. По тази причина

- В кухнята на горния етаж.

присъствието ми на срещата е важно. Също така е проява на

Което обясняваше слабото ехо.