Отмъстена любов

- Винаги, когато е налице увреждане, което съм неспособна да обясня, се чувствам неспокойна. Не казвам, че ситуацията е трагична, но все още не съм убедена, че всичко е наред само защото скенерът не показа нищо.

Рот слезе от масата за прегледи и взе черното си кожено яке от Бет. Усещането да го сложи на раменете си и да се отърве от ролята на пациента, в която се беше озовал заради проклетите си очи, беше неописуемо.

- Няма да пренебрегвам здравето си - обърна се той към двамата облечени в престилки, - но ще продължа да работя.

Последва хор, припяващ „Трябва да почиваш няколко дни", който той прекъсна, напускайки помещението. Докато двамата с Бет крачеха по коридора, той беше обзет от натрапчиво усещане за неотложност. Чувстваше непоколебимата увереност, че трябва да действа бързо, защото не му оставаше много време.

Джон не бързаше на път за „Зироу Сам". След като напусна дома на Хекс, той закрачи по Десета улица и влезе, покрит със снежинки в заведение „Текс-Мекс". Избра си маса до противопожарния изход и разгледа снимките в ламинираното меню, поръча си две порции ребърца, с гарнитура от картофено пюре и зелева салата.

Сервитьорката, която взе поръчката му и сервира храната, носеше скандално къса пола и изглеждаше готова да го обслужи не само по отношение на вечерята. Той сериозно обмисляше възможността. Тя имаше руса коса, не носеше прекалено много грим и краката й бяха хубави. Но миришеше на скара и не му допадна бавният й начин на говорене, като че го смяташе за тъп. Джон плати в брой, остави добър бакшиш и излезе забързано, преди да се е опитала да му даде номера си.

Озовал се на студа, той пое към „Трейд" по заобиколен маршрут. Или, с други думи, обхождаше всяка пряка по пътя.

Нямаше лесъри. Нито хора, вършещи нередности.

Най-накрая влезе в „Зироу Сам". Докато преминаваше през вратите от стомана и стъкло, силната музика, светлините и лъскаво облечените хора го накараха да изгуби малко от наперената мъжкарска маска. Хекс щеше да бъде тук.

Да. И какво? Той такава госпожичка ли беше, че да не може да стои в един и същи клуб с нея?

Вече не. Джон се стегна и пое към кадифеното въже, отмина охранителите и се озова във ВИП зоната. На масата на Братството Куин и Блей изглеждаха като куотърбеци, оставени на резервната скамейка, докато отборът им на терена падаше. Бяха нервни, барабаняха с пръсти по масата и си играеха със салфетките, донесени заедно с бутилките „Корона".

Когато Джон се приближи, двамата погледнаха нагоре към него и спряха всякакъв вид движения, като че някой беше сложил записа на пауза.

- Здравей - каза Куин.

Джон седна до приятеля си и изписа с пръсти.

- Здравей.

- Как си? - попита Куин, а сервитьорката се появи в точния момент. - Още три „Корони"...

Джон го спря.

-Аз искам нещо друго. Кажи й, че искам „Джак Даниълс" след.

Куин повдигна вежди, но предаде поръчката и се загледа в жената, отправила се към бара.

- Твърдо гориво, а?

Джон вдигна рамене и хвърли поглед към една блондинка през две маси от тях. В мига, когато забеляза, че я наблюдава, тя вкара всичките си оръжия в действие, разпиля дългата си лъскава коса по гърба и намести гърдите си, които едва не изскочиха от почти липсващата малка черна рокля. Но пък едва ли миришеше на печено на скара месо.

- Джон, какво става с теб, по дяволите?

- Какво имаш предвид? - изписа той с ръце, без да откъсва поглед от жената.

- Гледаш я, като че искаш да я сложиш в хлебче и да я залееш със сос.

Блей се прокашля смутено.

- Понякога начина ти на изразяване е направо ужасен, нали си наясно?

- Просто казвам, каквото виждам.

Сервитьорката се върна и постави на масата бирите и уискито, а Джон взе чашата си и изля съдържанието й в гърлото си.

- Това една от онези вечери ли ще бъде? - промърмори Куин. - Която свършва в някоя от баните отзад?

- Със сигурност ще стане така - изписа Джон. - Но не за да повръщам.

- Защо иначе... - Куин го погледна, като че някой го беше ощипал по задника.

О, точно така, помисли си Джон, докато оглеждаше ВИП зоната, в случай че се появеше още по-добра кандидатка.

В съседство с тях седяха трима бизнесмени, всеки от които придружен от жена, изглеждаща, сякаш очаква всеки миг да започне фотосесията й за страниците на „Ванити феър". От другата страна на пътеката се беше настанила задължителната групичка от парвенюта с добре оформени тела, които духаха носовете си прекалено често и посещаваха банята по двойки. На бара седяха двама амбициозни новобогаташи с полуголите си втори съпруги, а други двама нещастници оглеждаха работещите момичета.

Джон все още проучваше обстановката, когато се появи самият Ривендж. Когато беше забелязан от присъстващите, наоколо премина вълна от вибрации, защото дори да не бяха наясно, че той е собственикът, не се срещаха често двуметрови типове с червен бастун, черно кожено палто и прическа ирокез. А и въпреки приглушеното осветление, се виждаше, че очите му са с виолетов цвят.