Отмъстена любов

Обхвана страните й с длани и наклони главата й на една страна, така че пътят към крехката синя вена, водеща до сърцето й, беше свободен. Докато тя се подготвяше за ухапването му, пулсът й се ускори и Рив виждаше как вената й пулсира все по-силно.

- Не мисля, че съм достоен за твоята кръв - каза той, а показалецът му се плъзна по шията й. - Няма нищо общо с произхода ти.

Елена протегна ръка към лицето му.

- Ривендж, какво има? Помогни ми да разбера какво става тук. Имам чувството, че... когато сме заедно, те усещам по-близък от собствения си баща. Но има големи празнини. Знам, че в тях се таи нещо. Говори с мен.

Сега, помисли си той, беше моментът да извади всичко наяве.

И беше силно изкушен. Би било такова облекчение да приключи с лъжите. Бедата се състоеше в това, че не би могъл да постъпи по-себично спрямо нея. Ако научеше тайната му, тя щеше да нарушава закона наравно с него. Или това, или трябваше да прати любовника си в колонията. И ако Елена избереше второто, би означавало, че той няма да изпълни клетвата, дадена пред майка му, защото истината за него щеше да стане известна.

Той не беше подходящ за нея. Не беше и го съзнаваше отлично. Трябваше да я остави да си тръгне. Смяташе да отдръпне ръцете си от нея, да отстъпи назад и да я остави да облече дрехите си. Биваше го да убеждава. Можеше да я накара да си помисли, че отказът му да пие от кръвта й не е кой знае какво.

Само че устните му се разтвориха. Разтвориха се, а надигащото се в гърлото му ръмжене изпълни малкото пространство, делящо зъбите му от пулсиращата й вена.

Изведнъж тя изстена, а мускулите на раменете й се стегнаха, сякаш ръцете му, които я придържаха, я бяха стиснали. О, той наистина го беше направил. Беше абсолютно вцепенен, не чувстваше абсолютно нищо, но това не беше свързано с лекарството му. Всички мускули в тялото му се бяха сковали.

- Нуждая се от теб - изръмжа.

Рив заби зъбите си здраво и тя изстена, а гръбначният й стълб едва не се пречупи, поемайки тежестта му. По дяволите, тя беше съвършена. Вкусът й беше като на гъсто, плътно вино и той поглъщаше на големи глътки.

Премести я към леглото.

Елена не можеше да устои на възможността. Нито пък той.

Пробудена от храненето, вампирската му природа надделя над всичко. Мъжът изпитваше потребност да маркира субекта на своето желание, да маркира сексуална територия, да доминира, да завладее и това го накара да смъкне рязко панталоните й, да дръпне единия й крак настрани и да намести члена си на самия вход на вагината й...

И да си проправи път навътре.

Елена издаде нов, изпълнен със страст стон, когато той проникна в нея. Тя беше невероятно стегната и макар да се боеше, че може да я нарани, той чувстваше, че тялото й е способно да го поеме.

- Добре ли си? - попита така гърлено, че не беше сигурен дали тя може да го разбере.

- Не... спирай - Елена обви крака около тялото му и се изви под такъв ъгъл, че той да навлезе дори още по-дълбоко.

Ръмженето, разнесло се от устата му, проехтя из спалнята и той отново впи зъби в шията й. Въпреки яростното хранене и секс, Рив беше внимателен с нея. Поведението му беше напълно различно от това спрямо Принцесата. Рив се плъзгаше плавно навътре и навън, като държеше да се увери, че Елена се чувства удобно въпреки размера му. Когато опираше до изнудвачката му, той искаше да причинява болка. А с Елена? Би се кастрирал с ръждив нож, но не и да я нарани.

Бедата бе, че тя се движеше с него, докато той пиеше от нея, и бясното триене на телата им скоро го завладя напълно, вече не движеше хълбоците си предпазливо, а със сила... докато накрая трябваше да се отдели от вената й, защото имаше опасност да я разкъса. След като облиза белезите, той наведе глава, зарови лице в косата й и продължи да се движи.

Елена стигна до оргазъм и той почувства влагата й в основата на члена си, който се канеше да се освободи от съдържанието си... а това беше нещо, което той не можеше да допусне. Преди шипът му да се е забил, той се дръпна и изригна върху корема й.

Когато всичко свърши, той се строполи върху нея и мина известно време, преди да възвърне способността си да говори.

- О... по дяволите... Съжалявам. Сигурно ти тежа.

Елена плъзна ръце по гърба му.

- Всъщност си прекрасен.

- Аз... стигнах до оргазъм.

- Да, така е. - Усмивката й съответстваше на тона й. - Наистина го направи.

- Не бях сигурен, че... мога, нали разбираш? Затова се дръпнах... Не очаквах да...

Лъжец. Проклет лъжец.

Радостта в гласа й го накара да се почувства съсипан.

- Радвам се, че успя. И ако се случи пак, би било чудесно. А ако ли не, всичко е наред. Няма нужда от излишно напрежение.

Рив затвори очи, а сърцето му се късаше. Беше се отдръпнал, защото не искаше тя да открие, че има шип, а и защото да свършеше в нея би означавало да я предаде, като се имаше предвид колко неща тя не знаеше за него.

Елена въздъхна и го целуна леко, а той се почувства като долен задник.

44.