Отмъстена любов

Чу се звук от разрязването на хрупкавия хляб, когато и двамата се заеха с вечерята си. Ривендж я изчака да сложи в устата си първата хапка и каза:

- Нека ти помогна, докато си намериш нова работа.

Беше избрал идеалния момент, защото тя никога не говореше с пълна уста, така че имаше достатъчно време да продължи да я убеждава.

- Позволи ми да издържам теб и баща ти, докато си намериш работа, на която ще печелиш колкото в клиниката - Тя започна да клати глава, но той вдигна ръка. - Не бързай. Помисли по въпроса. Ако аз не бях такъв глупак, ти не би предприела онова, заради което те уволниха. Напълно честно е да платя каквото дължа и ако ще ти помогне, погледни го от законова гледна точка. Според Древния закон аз съм ти задължен и нямам никакво намерение да нарушавам законите.

Тя избърса устата си.

- Усещането е... странно.

- Защото за първи път някой помага на теб, а не обратното ли?

По дяволите, да.

- Не искам да се възползвам от теб.

- Но аз сам предложих и повярвай ми, мога да си го позволя.

Самата истина, помисли си тя, оглеждайки дрехите му, тежките сребърни прибори за хранене, порцелана и...

- Маниерите ти по време на хранене са прекрасни - промърмори тя без особена причина.

Рив спря да се храни за кратко.

- Заслуга на майка ми.

Елена положи длан на огромното му рамо.

- Мога ли да ти кажа отново колко съжалявам?

Той избърса устата си със салфетката.

- Има нещо по-добро, което би могла да сториш за мен.

- Какво?

- Позволи ми да се погрижа за теб. Така ще ти дам възможност да си намериш работа, която желаеш да вършиш и няма да се захванеш с какво и да е, само за да успееш да платиш сметките. - Той вдигна поглед към тавана и притисна гърдите си с ръце, сякаш страдаше от киселини. - Това би облекчило страданието ми. Само ти притежаваш силата да ме спасиш.

Елена се засмя леко, но смехът й в никакъв случай не беше весел. Дълбоко в себе си тя чувстваше, че той е наранен и болката личеше в сенките под очите му и суровото изражение на лицето му. Очевидно полагаше усилия да се държи нормално заради нея и макар тя да го оценяваше, не знаеше как би могла да го накара да спре, без да го притисне сериозно.

Те наистина бяха непознати един за друг, нали така? Въпреки всичкото време прекарано заедно през последните няколко дни, какво всъщност знаеше тя за него? Ами за семейството му? Когато беше до него или говореха по телефона, тя имаше чувството, че знае каквото й е нужно, но ако трябваше да е реа-листка, какво общо имаха помежду си?

Той се намръщи, когато тя отново посегна към пицата си.

- Не забивай в тази посока.

- Моля?

- С онова, което се върти в главата ти. Няма да доведе двама ни до нищо добро. - Той отпи от виното си. - Няма да се държа невъзпитано и да чета мислите ти, но долавям онова, което чувстваш, а то е дистанция. Не това търся. Не и у теб. - Аметис-товите му очи се втренчиха в нея. - Можеш да ми се довериш, че ще се погрижа за теб, Елена. Никога не се съмнявай.

Докато го гледаше, тя му повярва стопроцентово. Напълно. Без никакво съмнение.

- Доверявам ти се.

Нещо пробяга по лицето му, но той го прикри.

- Добре. Довърши вечерята си и моля те осъзнай факта, че помощта ми е редното нещо в случая.

Елена продължи да се храни, като бавно напредваше със своето парче пица. Когато свърши, остави сребърните прибори в дясната част на чинията, избърса устата си и отпи глътка вино.

- Добре. - Тя погледна към него. - Ще ти позволя да ми помогнеш.

Той се усмихна широко, защото беше постигнал своето, а тя се опита да обуздае самодоволството му.

- Но имам условия.

Той се засмя.

- Слагаш ограничения на подаръка, който ще ти бъде направен?

- Не е подарък. - Тя се втренчи в него с плашеща сериозност, изписана на лицето й. - Само докато си намеря някаква работа, а не службата мечта. И искам да ти върна парите.

Той изгуби част от удовлетвореността си.

- Не ти искам парите.

- Моето отношение към твоите е същото. - Тя сгъна салфетката си. - Знам, че не страдаш от безпаричие, но само така бих приела ситуацията.

Той се намръщи.

- Но без лихва. Няма да приема и един цент под формата на лихва.

- Дадено. - Тя вдигна длан и зачака.

Той изруга. И после още веднъж.

- Не искам да връщаш парите.

- Значи нямаш късмет.

След още малко словесна акробатика, включваща някои ругатни, те си стиснаха ръцете.

-- Трудна си за преговори и го знаещ, предполагам - отбе-ляза той.

- Но ти ме уважаваш заради това, нали?

- О, да. Кара ме да искам да те съблека.

-О...

Елена се изчерви от глава до пети, а той слезе от своя бар-стол и се надвеси над нея, обхващайки лицето й с длани.

- Ще ми позволиш ли да те отведа до леглото си?

Докато наблюдаваше искрящите му виолетови очи, тя би се съгласила и да я просне на кухненския под, ако той го искаше.

-Да.

От гърдите му се разнесе изръмжаване, докато я целуваше.

- Познай какво.

- Какво? - попита тя, останала без дъх.

- Даде правилен отговор.