Отмъстена любов

- Знаеш ли какво? С тялото ти, така притиснато към моето, не чувствам студ.

- Това ме радва.

- Мен също. - Той завъртя и двама им, така че да имат видимост над покритата със сняг тераса към небостъргачите в центъра на града и двата моста с потоците им светлини от жълти фарове и червени стопове. - Никога не съм успявал да се насладя на тази гледка толкова отблизо. Преди да те срещна... бях я виждал само през прозореца.

Обгърната от топлината на тялото и палтото му, сякаш озовала се в пашкул, тя изпитваше чувство на триумф, че двамата заедно бяха надвили студа. С глава, положена върху сърцето му, тя каза:

- Прекрасно е.

-Да.

- И въпреки това... не знам. За мен само ти си реална.

Ривендж се откъсна от нея и повдигна брадичката й с дългите си пръсти. Усмихна се и тя забеляза, че кучешките му зъби са се удължили и мигом се възбуди.

- И аз си мислех за същото - отбеляза той. - В момента не виждам нищо друго освен теб.

Той се наведе, целуна я и продължи да я целува, а снежинките танцуваха около тях, сякаш те двамата бяха центробежна сила в собствената си вселена. Елена обгърна с ръце тила му и затвори очи.

Затова тя не видя, а Ривендж не почувства присъствието на материализиралото се на покрива на пентхауса създание, което се втренчи в тях с блестящите си очи с цвят на прясно пролята кръв.

42.

МОЛЯ ТЕ, НЕ МЪРДАЙ, АКО Е ВЪЗМОЖНО. ЧУДЕСНО, ТАКА ЕДОБРЕ.

Доктор Джейн се зае с лявото око на Рот, като насочи фенерчето си право към дълбините на мозъка му, поне по негово мнение. Когато лъчът се заби в ириса му, той едва се удържа да не дръпне глава.

- Това наистина никак не ти допада - промърмори тя и изгаси фенерчето.

- Не. - Той потърка очи и постави слънчевите си очила на мястото им, неспособен да види нещо друго освен две лъскави петна мрак.

- Но това не е необичайно. Никога не е можел да понася светлината - намеси се Бет.

Когато гласът й замря, той се протегна и стисна здраво ръката й, за да я успокои, а ако това подействаше на нея, съответно и той щеше да бъде спокоен.

На това му се казваше съсипване на настроението. След като стана ясно, че очите му са си взели малка непредвидена ваканция, Бет се беше обадила на доктор Джейн, която работеше в помещенията на новата си клиника, но отзивчиво се беше съгласила да направи домашно посещение. Рот беше настоявал той да отиде при нея. Последното, което би искал, е на Бет да й се наложи да чуе лоши новини в общата им спалня - за него мястото беше свято. Освен Фриц, който влизаше да почисти, никой не беше добре дошъл. Дори и братята.

А и доктор Джейн щеше да иска да направи нужните изследвания. Лекарите все това искаха.

Да убеди Бет беше отнело известно време, но в крайна сметка той беше поставил слънчевите си очила, беше обгърнал с ръка раменете на своята шелан и двамата бяха излезли заедно от своята спалня, бяха използвали частното си стълбище и се бяха озовали на балкона на втория етаж. По пътя той се беше препънал няколко пъти, закачайки с върховете на ботушите си ръбове на килими и невинаги успяваше да налучка стъпалата. Трудностите при придвижването му бяха подействали отрезвяващо. Не беше имал представа, че до такава степен разчита на слабото си зрение.

Прескъпа Скрайб Върджин, помисли си той. Ами ако останеше напълно сляп за постоянно?

Не би могъл да понесе такова нещо. Просто не би могъл. За щастие, докато се движеха през тунела към тренировъчния център, той беше ударил главата си няколко пъти и изведнъж светлината, идваща от лампите на тавана беше успяла да пробие през слънчевите му очила. Или поне очите му я бяха регистрирали. Той бе спрял и примигнал, дръпвайки очилата от лицето си, но му се бе наложило мигом да ги сложи обратно, докато се взираше нагоре към флуоресцентното осветление.

Значи не всичко беше загубено.

Застанала пред него, доктор Джейн скръсти ръце, а реверите на престилката й се набраха. Тя беше напълно реална, а призрачното й тяло беше толкова изтъкано от материя, колкото неговото и на Бет. Рот едва ли не можеше да чуе как работи мозъкът й, докато обмисляше състоянието му.

- Зениците ти не реагират, но причината за това е, че поначало са свити... Дявол да го вземе, ще ми се да бях наблюдавала очите ти от самото начало. Казваш, че слепотата е настъпила изведнъж?

- Легнах си и когато се събудих, не бях способен да виждам нищо. Не съм сигурен кога се е случило.

- Нещо различно?

- Освен факта, че главоболието ми беше изчезнало ли?

- Напоследък често ли имаше главоболие?

- Да. Заради стреса е.

Доктор Джейн се намръщи. Или по-скоро той почувства, че го направи. За него лицето й беше размазано бледо петно с къса руса коса и абсолютно неразличими черти.

- Искам да ти направят скенер при Хавърс.

-Защо?

- За да проверя няколко неща. Значи си се събудил и зрението ти е изчезнало...

- Защо искаш скенер?

- Трябва да проверя дали няма нещо необичайно в мозъка ти.

Ръката на Бет се напрегна върху неговата, като че искаше

да го накара да се успокои, но паниката го направи нелюбезен.