Отмъстена любов

- П омниш ли как сядаше на някой стол, за да наблюдава как падат снежинките?

- Не ги гледаше как падат.

Рив се намръщи и погледна през масата към Бела.

- Разбира се, че го правеше. Можеше с часове да...

Бела поклати глава.

- Харесваше й как изглежда светът, когато се натрупат.

- Откъде знаеш?

- Веднъж я попитах защо седи и се взира навън толкова дълго. - Бела смени позата на Нала в ръцете си и погали косичката й. - Каза, че когато снегът покрие земята, клоните на дърветата и покривите, си спомня живота си с Избраниците от Другата страна, където всичко е било подредено. Каза... че когато снегът се натрупа, тя се връща към времето, когато не се е била провалила. Така и не разбрах какво има предвид, а тя не ми обясни.

Рив отново погледна към прозореца. Предвид силата на снеговалежа щеше да отнеме известно време, преди околният пейзаж да стане бял. Нищо чудно, че майка им беше наблюдавала с часове.

Рот се събуди в обгръщащия го мрак, но усещането беше приятно, познато и изпълващо го с щастие. Главата му лежеше на собствената му възглавница, гърбът му почиваше на собствения му матрак, а завивката стигаше чак до брадичката му и ароматът на неговата шелан галеше ноздрите му.

Беше спал блажено с часове, усещаше го по силната потребност да се протегне. И главоболието му беше изчезнало. Нямаше го... Боже, беше живял с тази болка толкова дълго, че чак при отсъствието й осъзнаваше колко тежко е било положението.

Протегна се така, че мускулите на краката и ръцете му се опънаха дотолкова, та чак раменете му изпукаха, гръбнакът му се намести и блажено усещане обзе тялото му.

Претърколи се на една страна и с ръката си откри Бет, плъзна пръсти около кръста й, притисна се към нея и зарови лицето си в меката коса на тила й. Тя винаги спеше на дясната си страна и позата им като на две лъжици му допадаше напълно. Харесваше му да обгръща дребната й фигура със значително по-масивното си тяло, защото това го караше да се чувства достатъчно силен, че може да я защити.

Този път, обаче, задържа таза си далече от нея. Членът му беше твърд и крещеше „искам", но той беше благодарен само да лежи до нея и не искаше да съсипва момента, като я накара да се почувства некомфортно.

Тя помилва ръката му.

- Буден си.

- Да. - И още как.

Чаршафите зашумоляха, докато тя се наместваше, за да се озове с лице към него.

- Добре ли спа?

- О, да.

Усети нежно да подръпва косата му и знаеше, че си играе с къдрещите се краища. Зарадва се, че я е пуснал дълга, макар че му се налагаше да я връзва отзад, докато се биеше и отнемаше цяла вечност да я изсуши, дори му се налагаше да използва сешоар, което беше прекалено момичешко. Бет я обожаваше. Спомняше си безброй случаи, когато я беше разстилала по голите си гърди...

Добре, да забави този влак би било добра идея. Още малко подобни мисли и трябваше да я възседне или щеше да полудее.

- Обичам косата ти, Рот. - В мрака тихият й глас беше също като допира на пръстите й, деликатен и завладяващ.

- А аз обичам ръцете ти върху нея - отговори той. - Заровени в нея или както ти харесва.

Само бог знае колко време останаха да лежат с лице един към друг, а пръстите й се ровеха в гъстите кичури.

- Благодаря - заговори тя тихо, - че ми каза за тази нощ.

- Бих предпочел да споделям добри новини.

- Все пак се радвам, че ми каза. Искам да съм наясно.

Рот намери лицето й пипнешком и пръстите му пробягаха по страните, носа и устните й, виждаше я чрез ръцете си и я познаваше чрез сърцето си.

- Рот! - Ръката й се настани върху члена му.

- О, мамка му... - Тазът му се стегна и потръпна напред.

Тя се засмя полугласно.

- Любовните слова, изричани от теб, могат да направят всеки шофьор на камион горд.

- Съжалявам, аз... - Дъхът му секна, когато тя потърка мястото през боксерките, обути само от приличие. - Искам да кажа...

- Не, харесва ми. Това си ти.

Бет го бутна да легне по гръб и се намести отгоре му. Той знаеше, че си беше легнала с нощница, но каквато и да беше тя, не покриваше краката й, защото нежната й сърцевина се отърка в ерекцията му.

Рот изръмжа и повече не можеше да се владее. С внезапно нетърпение той я хвърли по гръб, смъкна боксерките си „Калвин Клайн", каквито носеше изключително рядко и проникна в нея. Тя изстена и заби нокти в гърба му, а кучешките му зъби се удължиха.

- Имам нужда от теб - прошепна той. - Имам нужда от това.

- Аз също.

Той не й спести нищо от силата си, но пък на нея понякога й харесваше точно така - бясно и диво тялото му да маркира нейното.

Когато стигна до край в нея, Рот изръмжа с такава сила, че масленото платно над леглото им и парфюмите на тоалетката й затракаха, а той се чувстваше повече звяр, отколкото цивилизован любовник. Когато ароматът й достигна до ноздрите му, той знаеше, че тя го желае точно колкото той желаеше нея. Всеки път, когато достигнеше до оргазъм, тя свършваше заедно с него, а вагината й го обгръщаше и поемаше дълбоко в себе си.

Останала без дъх от желание, тя изрече:

- Пий от мен.

Той изръмжа като хищник, потърси шията й и заби здраво зъбите си.