Отмъстена любов

А това означаваше, че делата му, свързани с краля на симпатите, трябваше да почакат до утре. Леш щеше да свърши работата, но финансовите интереси на Обществото на лесърите идваха на първо място.

Леш погледна покрай един от спящите лесъри към кухнята, където имаше голяма сгъваема маса. По ламинираната й повърхност бяха разпръснати целофанени торбички, такива, в ка-квито получаваш чифт евтини обици в някой мол. В някои се съдържаше бял прашец, в други - кафяви трохи, а в трети - таблетки. Използваните от тях съставки за разреждане като сода за хляб и талк стояха на купчини, а опаковките, в които бяха пристигнали пратките, се валяха по пода.

Сериозна плячка. Грейди смяташе, че стойността е около двеста и петдесет хиляди и с четирима продавачи щяха да го пласират на улицата за два дни.

На Леш тези сметки му допадаха и той беше прекарал последните два часа в анализ на бизнес-модела си. Набавянето на още стока щеше да представлява проблем. Не можеше да продължи да процедира по същия начин, както досега, защо-то скоро щяха да се свършат мишените. Имаше чуждестранни вносители като южноамериканци, японци и европейци, както и търговци на едро като Ривендж, и дори още по-солидни от него. Но като се имаше предвид колко трудно щеше да бъде да достигне до едрите риби и колко време щеше да му отнеме да влезе във връзка с вносителите, логичната стъпка би била самият той да стане производител.

Географията ограничаваше възможностите му, защото климатът в Колдуел не позволяваше отглеждането на мак, но пък наркотици като екстази и метамфетамини не изискваха добри климатични условия. И се беше оказало, че можеш да прочетеш инструкции как да изградиш лаборатори за производството им в интернет. Разбира се, налице беше проблемът с осигуряване на съставките, защото имаше правила и проследяващи механизми, действащи, за да контролират търговията с определени химически продукти. Затова пък той имаше на своя страна умението да контролира съзнанието на околните. Човешките мозъци бяха така лесно манипулируеми, че щеше да се справи с такива проблеми без никаква трудност.

Загледа се в монитора на лаптопа си и реши, че следващата голяма задача на господин Д. щеше да бъде да организира производствения процес. Обществото на лесърите имаше достатъчно недвижима собственост и някоя от фермите им щеше да е идеална за случая. Набирането на персонал щеше да е проблем, но наемането на нови попълнения и бездруго беше на дневен ред.

Докато господин Д. подготвяше фабриките, Леш щеше да разчисти територията и да осигури пазар. Ривендж трябваше да бъде унищожен. Дори Обществото да търгуваше само с екстази и метамфетамин, колкото по-малко играчи, толкова по-добре, а това означаваше отстраняването на големия търговец, стоящ на върха, макар че да достигне до него щеше да е сложна задача. „Зироу Сам" беше пазен от онези двама маври и жената-мъж, а охранителните камери и алармената инсталация можеха да ударят в земята тази в музея за изкуство „Метрополитън". А и Рив сигурно беше достатъчно умен, иначе не би оцелял толкова дълго. Клубът съществуваше вече поне от пет години.

Силно шумолене на хартия накара Леш да вдигне поглед от лаптопа. Грейди беше променил лежерната си поза и юмруците му стискаха броя на „Колдуел Куриър Джърнъл" здраво като възли на корабно въже, а училищният му пръстен без камък се беше впил здраво в плътта му.

- Какво има? - попита сопнато Леш. - Прочете, че пицата предизвиква висок холестерол ли?

Не че нещастикът щеше да живее достатъчно дълго, че да има нужда да се тревожи за артериите си.

- Нищо... няма нищо. Абсолютно нищо.

Грейди хвърли вестника настрани и се строполи на възглавниците на канапето. Безличното му лице пребледня и той сложи ръка на сърцето си, като че то беше започнало да играе аероби-ка в гръдния му кош. С другата ръка отметна косата от челото си, която нямаше нужда от особена помощ за това.

- Какво ти става по дяволите?

Грейди поклати глава, затвори очи и размърда устни, сякаш говореше сам на себе си.

Леш отново насочи поглед към екрана на лаптопа. Поне идиотът беше разстроен. Това му беше достатъчно.

40.

НА СЛЕДВАЩАТА ВЕЧЕР РИВ СЛЕЗЕ ВНИМАТЕЛНО ПО ВИТОТО стълбище на семейния защитен дом, за да изпрати до главния вход Хавърс, който беше дошъл четирийсет минути по-ра-но. Бяха следвани от Бела и сестрата, присъствала, за да асис-тира. Никой не обели и дума, а стъпките им по паркета бяха необичайно шумни.

Докато вървеше, единственото, което успяваше да подуши, беше смърт. Ароматът на ритуалните билки проникваше дълбоко в ноздрите му, като че беше решил да потърси убежище от студа в синусите му и той се почуди колко време щеше да мине, преди да спре да го долавя при всяка глътка въздух.