Отмъстена любов

Хекс потръпна и погледна към Трез, а когато очите им се срещнаха, той едва забележимо поклати глава. Същото направи и Ай Ем. Никой от тях не беше регистрирал присъствието на Грейди.

В същото време детектив Де ла Крус я наблюдаваше внимателно и тя го знаеше не защото беше забелязала, а защото чувстваше промяната в емоциите му в мига, когато погледът му се спреше върху нея. Той разбираше как се чувства тя. Наистина разбираше. И част от него изпитваше уважение към желанието й за мъст. Но той беше непоколебим.

Свещеникът отстъпи назад, а околните подхванаха тихи разговори и Хекс осъзна, че службата е завършила. Загледа се в Мари-Терез, която първа излезе от редицата и се приближи до духовника, за да му стисне ръката. Изглеждаше забележително в траурния си тоалет. Черната дантела, покриваща главата й, определено изглеждаше като сватбен аксесоар, а броеницата и кръстът в ръцете й придаваха благочестив вид, като че беше монахиня.

Очевидно свещеникът одобри роклята, сериозното й красиво лице и казаното му от нея, защото се поклони и задържа ръката й в своята. В резултат на контакта помежду им емоционалният му спектър започна да излъчва обич. Чиста, неподправена и непорочна обич.

Именно заради това статуята беше привлякла вниманието й, осъзна Хекс. Мари-Терез изглеждаше точно като жената в робата. Колко странно.

- Хубава служба, нали?

Тя се обърна и погледна към детектив Де ла Крус.

- Стори ми се добре. Нямам база за сравнение.

- Значи не сте католичка?

- Не. - Хекс помаха на Трез и Ай Ем, докато останалите присъстващи започваха да се разпръскват. Всички щяха да присъстват на обяда в памет на Криси, преди да се върнат по работните си места.

- Грейди не дойде - отбеляза детективът.

-Не.

Де ла Крус се усмихна.

- Говорите точно колкото сте обзавели и кабинета си.

- Обичам нещата да са прости.

- „Само фактите, моля". Мислех, че това е моя реплика. -Той погледна към гърбовете на хората, движещи се към трите

коли, паркирани в колона. Бентлито на Рив, хондата и петгодишното камри на Мари-Терез потеглиха една по една.

- Къде е шефът ви? - промърмори Де ла Крус. - Очаквах да го видя тук.

- Той е нощна птица.

- О !

- Вижте, детектив, аз ще тръгвам.

- Наистина ли? - Той размаха ръка. - С какво? Или предпочитате да вървите пеша в такова време?

- Паркирах другаде.

- Така ли? Значи не възнамерявахте да се помотаете наоколо? Може би за да проверите дали няма да се появи някой закъснял.

- Защо ми е да правя такова нещо?

- Защо наистина?

Мълчаха много дълго, а през това време Хекс се взираше в статуята, напомняща й на Мари-Терез.

- Ще ме закарате ли до колата ми, детектив?

- Да, разбира се.

Немаркираната кола на детектива беше също така практична като гардероба му и топла като тежкото му палто. И както под всичките дрехи на мъжа, така под капака се намираше енергичен мотор: когато го запали прозвуча като курвет.

Де ла Крус погледна към нея, докато потегляше.

- Накъде да карам?

- Към клуба, ако не възразявате.

- Там сте оставили колата си?

- Докараха ме дотук.

- О !

Докато Де ла Крус караше по лъкатушещия път, тя наблюдаваше заобикалящите ги надгробни плочи и изведнъж й хрумна мисълта колко пъти беше обръщала гръб на околните.

Включително на Джон Матю.

Правеше всичко възможно да не мисли за онова, което бяха правили и за начина, по който си беше тръгнала от мощното му тяло, проснато на леглото й. Докато я наблюдаваше как се отдалечава и излиза през вратата, в очите му се четеше такава болка, с каквато тя не можеше да си позволи да стане съпричастна. Не че не я беше грижа. Напротив, той я интересуваше прекалено много.

Именно заради това трябваше да си тръгне и не можеше да допусне повече да остава насаме с него. Вече беше изминавала този път и резултатът се бе оказал повече от трагичен.

- Добре ли сте? - попита Де ла Крус.

- Напълно, детектив. А вие?

- Добре. Съвсем добре. Благодаря, че попитахте.

Стигнаха до портите на гробищния парк, желязната решетка

се раздели на две и половините й се плъзнаха встрани.

- Ще се върна обратно тук - заяви Де ла Крус, докато излизаха, за да се включат в уличното движение. - Защото мисля, че в крайна сметка Грейди ще се появи. Трябва да се появи.

- Е, мен няма да ме видите тук.

-Не?

- Не. Бъдете сигурен. - Тя просто беше много добра в играта на криеница.

Телефонът на Елена издаде пищящ звук в ухото й и й се наложи да го отдръпне от себе си.

- Какво... О, батерията пада. Почакай.

Гърленият смях на Ривендж я накара да спре, докато търсеше зарядното, за да се наслади на звука напълно.

- Добре. Включих го. - Тя се облегна на възглавницата. -Докъде бяхме стигнали? А, да, много съм любопитна да разбера точно какъв бизнесмен си.

- Преуспяващ.

- Това обяснява гардероба ти.

Рив се засмя отново.

- Не, добрият ми вкус обяснява гардероба ми.

- Но успехът ти помага да плащаш за него.

- Семейството ми е богато. Нека спрем дотук.