Отмъстена любов

- Не, няма да го направиш. Мили боже, Ривендж, майка ти току-що е починала. Няма нужда да се тревожиш за...

- Каквото можеше да се направи за нея, вече е направено. Нека ти помогна. Мога да говоря с Хавърс...

- Това няма да промени нищо. Вече няма да ми има доверие и аз не мога да го виня.

- Всеки прави грешки.

- И някои от тях не могат да бъдат поправени.

- Това не го вярвам. - Въпреки че като симпат той не беше експерт по отношение на моралните ценности. В никакъв случай. - И то когато става дума за теб.

- По нищо не се различавам от останалите.

- Не ме карай да повишавам тон отново - предупреди я той. - Ти направи нещо за мен. Аз искам да ти върна услугата. Много проста сделка, нещо като размяна.

- Но аз ще си намеря друга работа, а и от дълго време се справям сама с делата си. Това е една от основните ми дарби.

- Не се и съмнявам. - Той замълча, за да подсили ефекта и извади най-силния си коз. - Ето как стоят нещата. Не можеш да оставиш това да тежи на съвестта ми. Ще ме яде отвътре. Лошият ти избор беше предизвикан от моя лош избор.

Тя се засмя тихо.

- Защо не ме изненадва как лесно напипа слабото ми място? Оценявам усилията ти, но ако Хавърс промени правилата за мен, какво послание изпраща по този начин на останалите? Той и Катя, пряката ми ръководителка, вече са информирали останалата част от персонала. Сега не може да вземе думите си обратно и аз не искам да го прави само защото ти го притискаш.

По дяволите, помисли си Ривендж. Беше планирал да манипулира съзнанието на Хавърс, но това нямаше да подейства при останалите работещи в клиниката.

- Добре, тогава нека ти помогна, докато отново си стъпиш на краката.

- Благодаря ти, но...

Прииска му се да изругае.

- Имам идея. Да се срещнем тази вечер в моя апартамент и там ще продължим да спорим.

- Рив...

- Отлично. Трябва да се погрижа за майка ми рано вечерта, а после трябва да присъствам на една среща в полунощ. Как ти звучи три сутринта? Прекрасно. Ще се видим тогава.

Помълчаха около секунда и тя се засмя леко.

- Винаги получаваш, каквото искаш, нали?

- В повечето случаи.

- Добре. В три часа тази нощ.

- Толкова съм доволен, че промених тона си. Ти не си ли?

И двамата се засмяха и напрежението се изпари, като че отмито със струя вода. Отново се чу прошумоляване и Рив предположи, че тя се настанява обратно върху възглавниците.

- Значи мога да ти кажа какво направи баща ми? - заговори тя внезапно.

- Да, можеш да ми кажеш и после ще ми обясниш защо яде толкова малко на вечеря. А след това ще говорим за последния филм, който си гледала, за последната книга, която си прочела и за мнението ти по въпроса за глобалното затопляне.

- Наистина ли? За всичко това?

Боже, обожаваше смеха й.

- Да. Ползваме един и същи оператор, така че разговорът е безплатен. И искам да науча кой е любимият ти цвят.

- Ривендж... наистина не искаш да оставаш сам, нали? - Думите бяха произнесени нежно и почти разсеяно като мисъл, изплъзнала се от устата й.

- Точно сега... бих искал да съм с теб.

- Аз също не бих била готова. Ако баща ми си отиде тази вечер, няма да съм готова да го пусна.

Той затвори очи.

- Това е... - наложи му се да прочисти гърлото си. - Точно така се чувствам. Още не съм готов.

- А и баща ти е... мъртъв. Така че за теб е особено трудно.

- Да, мъртъв е, но никак не ми липсва. Винаги тя е била важната за мен. И сега, когато я няма... се чувствам, все едно съм се прибрал у дома, за да открия, че някой е изгорил къщата ми. Не я виждах всеки ден и дори не всяка седмица, но винаги имах възможността да отида, да поседна при нея и да усетя миризмата на нейния „Шанел № 5", ако пожелая. Да чуя гласа й и да я видя от другата страна на масата. Тази възможност... ме караше да се чувствам стабилен и дори не го осъзнавах, преди да я изгубя. По дяволите... в думите ми няма никакъв смисъл.

- Напротив, има. Аз се чувствам по същия начин. Майка ми я няма, а баща ми... тук е, но в същото време не е. Чувствам се бездомна. Като лодка без котва.

Затова бяха партньорите, помисли си изведнъж Рив. Сексът и социалното положение нямаха значение. Ако бяха умни, успяваха да създадат къща без стени, с невидим покрив и под, на който никой не може да стъпи, но въпреки това структурата представляваше подслон за двама им, такъв, който бурите не биха разрушили, пламъкът никога не би успял да изпепели и времето не би състарило.

Именно в този миг го осъзна. Именно връзката с половинка ти помага в нощи като тази.

Бела беше намерила подслон в лицето на своя Зейдист. И може би по-големият й брат трябваше да последва примера й.

- Е... - промълви Елена неуверено. - Мога да отговоря на въпроса ти за любимия ми цвят. Така вероятно ще попречим на разговора да стане прекалено тежък.

Рив се върна обратно към действителността.

- И какъв е той?

Елена се прокашля леко.

- Любимият ми цвят е... този на аметиста.

Рив се усмихна така широко, че чак го заболя лицето.

- Мисля, че цветът, харесван от теб, е прекрасен. Идеалният цвят.

38.