Отмъстена любов

Тя постъпи, както беше пожелал той и бързо стигна до оргазъм, отпускайки се на леглото, без да спира да повтаря името му отново и отново.

- Отърви се от бикините.

Разбрано, помисли си тя, докато ги дърпаше надолу по бедрата си и ги запрати бог знае къде. Отпусна се назад, нетърпелива да продължи, когато той попита:

- Можеш ли да придържаш телефона до ухото си с рамо?

- Да. - Ако беше поискал от нея да се усуче във формата на брецел, и това бе готова да направи.

- Хвани чорапа с двете си ръце, опъни го и го прокарай между краката си.

В смеха й се долови еротична нотка и тя изчурулика сладко:

- Искаш да го прокарам плътно до себе си, така ли?

Той изпъшка в ухото й.

- По дяволите, да.

- Мръсник.

- Искаш ли да ме оближеш и почистиш с език?

-Да.

- Обичам, когато устните ти произнасят тази дума. - Тя се засмя, а той я подкани: - Какво чакаш, Елена? Вземи чорапите и започвай.

Тя притисна телефона с рамото си. Почувства се като блудница и това й хареса. Обърна се на една страна и прекара найлоновата тъкан между краката си.

- Плътно - нареди той задъхано.

Тя изстена при допира, а твърдата гладка лента потъна в женствеността й, притискайки точните места.

- Движи ханша си - изкомандва Ривендж доволно. - Позволи ми да чуя какво чувстваш.

Тя направи точно това, а чорапът се напои с влага и се затопли от пламналата й сърцевина. Продължи, затворила очи и с гласа му звучащ в ухото й, опиянена от усещането и от думите му, леещи се в поток. Беше почти тъй хубаво, колкото ако беше с него.

- Толкова си красива - промълви той.

- Само защото ти ме правиш такава.

- Грешиш. - Гласът му беше тих. - Ще дойдеш ли по-рано тази вечер? Не мога да чакам до четири.

-Да.

- Добре.

- Ще бъда на бдението на майка ми със семейството ми до към десет. Ще дойдеш ли след това?

-Да.

- След това трябва да отида на среща, но ще имаме повече от час само за нас.

- Идеално.

Последва дълга пауза, такава за която тя имаше плашещото усещане, че може да бъде запълнена с „Обичам те" от страна и на двама им, стига да имаха смелостта за това.

- Наспи се хубаво - прошепна той.

- Ти също, ако можеш. А ако не можеш да заспиш, обади ми се. Тук съм.

- Ще го направя. Обещавам.

Отново замълчаха, като че всеки чакаше другия да затвори пръв.

Елена се засмя, макар че сърцето я болеше, задето трябваше да се разделят.

- Добре, ще броим до три. Едно, две...

- Почакай.

- Какво?

Дълго време той не отговаряше.

- Не искам да затварям.

Тя стисна очи.

- И аз се чувствам по същия начин.

Ривендж въздъхна продължително.

- Благодаря ти, че остана с мен.

Думата, изникнала в съзнанието й, нямаше никакъв смисъл и тя не беше сигурна защо я изрече, но го направи.

- Винаги.

- Ако искаш можеш да затвориш очи и да си представиш, че съм до теб и те прегръщам.

- Точно това ще направя.

- Добре. Приятни сънища. - Той беше този, който прекъсна връзката.

Елена свали телефона от ухото си и натисна бутона за прекъсване, а клавиатурата се освети в синьо. Беше топъл от това, че го беше държала толкова дълго и тя прокара палец по екрана.

Винаги. Искаше винаги да бъде до него.

Клавиатурата угасна и изчезването на светлината я накара да почувства тревога. Но тя можеше да му позвъни отново, нали така? Би изглеждала жалка и натрапваща се, а и той продължаваше да съществува, макар и да не говореше с нея по телеофна.

Възможността да му се обади беше налице.

Боже, майка му беше умряла днес. И от всички, с които би могъл да прекара известно време, той беше избрал нея.

Елена придърпа завивката, сгуши се с телефона до себе си и заспа.

39.

В УБИВАНЕ НА ВРЕМЕТО В СЪБОРЕТИНАТА, КОЯТО БЕШЕ ИЗБРАЛ да използва за сделките си с наркотици, Леш седеше с изправен гръб в кресло, на което в стария си живот не би позволил на ротвайлера си да се изака. Вехторията беше евтина, но за съжаление безкрайно удобна.

Pie беше точно тронът, който би искал, но беше място, къде-то да настани задника си.

Стаята около него беше с размери пет на пет метра и като че беше обзаведена от някой бедняк. Дамаската на диваните беше протъркана, а избелелият образ на Исус Христос висеше накриво, малките идеално кръгли петна на светлия килим изглежда бяха от котешка урина.

Господин Д. спеше, опрял гръб на входната врата, с оръжие в ръката, а каубойската шапка беше паднала над очите му. Двама други лесъри се бяха облегнали с протегнати крака до касата.

Грейди се беше пльоснал на канапето, а кутията от пицария „Домино" до него не съдържаше нищо друго освен мазни петна и сирене, разпръснати като шарка по картона. Беше изял цяла голяма пица сам и сега четеше вчерашния „Колдуел Куриър Джърнъл".

Фактът, че този загубеняк бе така спокоен, караше Леш да желае да му направи аутопсия на живо. Майната му, синът на Омега заслужаваше да види малко повече тревога у своите жертви на отвличане!

Леш погледна часовника си и реши да даде на войниците си само още половин час за презареждане с енергия. За този ден имаха насрочени още две срещи с дилъри на наркотици и довечера за първи път щяха да излязат по улиците със стока.