Отмъстена любов

Идеше му да намери песъкоструйка и да я вкара в употреба. Ако трябваше да е откровен, изпитваше отчаяна нужда от свеж въздух, но не смееше да се движи по-бързо. Подпирайки се на бастуна си и на извитите перила, той общо взето се справяше добре, но след като беше видял тялото на майка си, увито в ленена тъкан, изпитваше вцепененост не само в тялото, но и съзнанието му беше в подобно състояние. Последното, от което имаше нужда, беше да полети презглава надолу към мраморната настилка на фоайето.

Рив преодоля последното стъпало, прехвърли бастуна в дясната си ръка и тръгна бавно към вратата. Нахлулият студ беше едновременно благословия и проклятие. Телесната му температура предприе свободно падане, но поне можеше да вдъхне свежия леден въздух, който замести част от отвратилата го по-рано миризма с тази на приближаващ сняг.

Прочисти гърло и протегна ръка към лекуващия расата им.

- Погрижи се за майка ми с изключително уважение. Благодаря ти за това.

Очите на Хавърс зад очилата с рогови рамки не излъчваха професионално съчувствие, а искрено състрадание и той протегна ръка в отговор.

- Тя беше изключителна жена. Расата ни изгуби една от духовните си опори.

Бела се приближи, за да прегърне лекаря, а Рив се поклони на асистиралата сестра с ясното съзнание, че тя би предпочела да не я докосва.

Когато двамата излязоха през входната врата, за да се де-материализират обратно в клиниката, Рив се загледа за миг в нощта. Скоро наистина щеше да завали сняг и не просто някоя и друга снежинка като предишната вечер.

Дали майка му беше забелязала лекото преваляване миналата нощ, почуди се той. Или беше пропуснала последния си шанс да наблюдава деликатните ледени кристали, сипещи се от небето?

Боже, нощите на всеки бяха преброени. Снежинките, които можехме да видим през живота си, не бяха безчет.

Майка му беше обичала снега. Когато завалеше, тя отиваше в гостната, включваше осветлението около къщата и изключваше това вътре, сядаше и се взираше навън в нощта. Оставаше така, докато не спреше да вали. С часове. Какво ли беше успявала да зърне в това, почуди се той. Така и не я беше попитал.

Боже, защо нещата имаха край?

Рив затвори зимата отвън и се облегна на масивната врата. Пред него, точно под огромния полилей, беше застанала сестра му с дъщеря си в ръце, а погледът й беше празен и апатичен. Не беше пуснала Нала и за миг от смъртта на майка им, но бебето не възразяваше. Спеше в ръцете й със съсредоточено смръщени веждички, сякаш растеше така бързо, та нямаше почивка и в съня си.

- Някога и аз те държах така - заговори Рив. - И ти спеше точно по същия начин. Така дълбоко.

- Наистина ли? - Бела се усмихна и погали гръбчето на Нала.

Гащеризонът й тази вечер беше в бяло и черно с надпис „АС/DC на живо" и Рив не можа да не се усмихне, Не беше изненадващо, че сестра му избягваше сладките патета и зайчета за гардероба на новороденото. И слава богу за това. Ако той някога имаше...

Рив се намръщи и сложи спирачки на тази мисъл.

- Какво има? - попита сестра му.

- Нищо. - Да, само дето за пръв път в живота си се беше замислил за собствено поколение.

Може би причината беше в смъртта на майка му. Или пък в Елена, отбеляза друга част от съзнанието му.

- Искаш ли нещо за хапване? - попита той. - Преди да сте тръгнали обратно със Зи.

Бела погледна нагоре към стълбите, откъдето се чуваше шумът от душа.

- Да, бих искала нещо.

Рив положи ръка на рамото й и двамата поеха по коридора, по чиито стени висяха пейзажи в рамки, а после минаха през трапезарията със стени в цвета на мерло. Интериорът в кухнята, в контраст с цялата останала къща, беше опростен до крайност, но имаше хубава маса, до която да приседнеш, и той настани сестра си и бебето й на един от столовете с високи облегалки и подлакътници.

- Какво ти се иска? - попита той и отиде до хладилника.

- Имаш ли някаква зърнена закуска?

Той се приближи до шкафа, където държаха бисквитите и консервираните храни, с надеждата да намери „Фростид флейкс". Да! Наред с бисквитите „Кийблър клъб" и пакета кру-тони вътре имаше голяма кутия „Фростид флейкс".

Когато извади кутията със зърнената закуска, той я обърна с лице към себе си и погледна тигъра Тони. Пръстите му пробягаха по рисунката върху картона и той промълви:

- Обичаш ли още „Фростид флейкс"?

- О, да, те са ми любимите.

- Добре. Това ме радва.

Бела се засмя.

- Защо?

- Ти не си ли... спомняш? - той спря. - Макар че защо би помнила такова нещо?

- Какво да помня?

- Оттогава мина много време. Наблюдавах те как ги похап-ваш и това ми харесваше. Толкова много ги обичаше. Именно това ми харесваше.

Той взе купа и лъжица, извади от хладилника нискомаслено мляко и занесе всичко при нея. Докато Бела наместваше бебето, така че дясната й ръка да се освободи за лъжицата, Рив отвори кутията, разкъса найлоновата опаковка и започна да й сипва.

- Кажи кога - каза.