Отмъстена любов

- В какъв смисъл? За бога, докторе, обясни ми какво имаш предвид.

- Тумор. - Двамата с Бет поеха дълбоко въздух, а доктор Джейн бързо добави: - Вампирите не боледуват от рак. Но има случаи на доброкачествени образувания и това може да даде обяснение за главоболието. Сега ми кажи отново, събудил си се и... просто го е нямало. Преди да заспиш случи ли се нещо необичайно? Или след това?

- Аз... - По дяволите. Мамка му. - Събудих се и се храних.

- Кога за последно го беше правил преди това?

Бет отговори вместо него:

- Преди около три месеца.

- Дълъг период - промърмори Джейн.

- Значи мислиш, че е възможно причината да е в това? - попита Рот. - Дълго не съм се хранил и съм загубил зрението си, но когато съм пил от вената й, зрението ми се е върнало и...

- Мисля, че ти е нужен скенер.

От устата й не излизаха празни приказки, така че не би могъл да спори с нея. Чу как отваря телефона си и набира някакъв номер, а той мълчеше, макар това да го съсипваше.

- Ще проверя кога може да те приеме Хавърс.

Което, без съмнение, щеше да стане незабавно. Рот и лекуващият расата им бяха имали своите различия преди време покрай Мариса, но мъжът винаги предоставяше безупречно лечение при нужда от такова.

Доктор Джейн започна да говори, а Рот се намеси в разговора й.

- Не казвай на Хавърс за причината да го правим. И единствено и само ти ще видиш резултатите. Разбрахме ли се?

Последното, от което имаха нужда, бяха спекулации на тема физическата му форма.

Бет се намеси.

- Кажи му, че е за мен.

Доктор Джейн кимна и лъжата й прозвуча напълно гладко, докато уговаряше всичко необходимо. Рот придърпа Бет към себе си.

Никой от двамата не продума, защото какво би могло да бъде казано? Бяха уплашени до смърт. Зрението му и преди не беше добро, но той се нуждаеше от малкото, което беше имал. Какво щеше да прави без него?

- Трябва да отида на среща на Съвета в полунощ - каза тихо. Бет се напрегна, а той поклати глава. - Редно е да отида. В момента ситуацията е прекалено нестабилна, за да не се появя или да опитам да го отложа за друга вечер. Трябва да демонстрирам сила.

- Ами ако зрението ти изчезне по средата на срещата? - про-съска тя.

- Ще се преструвам, че всичко е наред, докато не приключи.

- Рот...

Доктор Джейн затвори телефона си.

- Може да те види сега.

- Колко време ще отнеме?

- Около час.

- Добре. В полунощ трябва да бъда другаде.

- Защо първо не видим какво ще покаже скенерът?

- Трябва да...

Доктор Джейн го прекъсна с авторитет, който му напомни, че е пациент, а не крал.

- Трябва е относително понятие. Ще видим какво става там вътре и после ти ще решиш какво трябва и какво не.

Елена беше склонна да остане с Рив на терасата още двайсет години, но той прошепна в ухото й, че е приготвил вечеря и мисълта да седи срещу него на светлината на свещите й се стори също толкова привлекателна.

След поредната продължителна целувка влязоха заедно вътре - тя, притисната в него, а той, обгърнал талията й с ръка. Нейната длан лежеше на гърба му между лопатките. В пентха-уса беше горещо, така че тя съблече палтото си и го хвърли на едно от ниските, покрити с черна кожа канапета.

- Мислех да хапнем в кухнята - каза той.

Дотук със светлината на свещите, но какво ли значение имаше? Стига да беше с него, самата тя блестеше достатъчно, че да освети целия апартамент.

Ривендж я хвана за ръка и я поведе през трапезарията към летящата врата за прислугата. Кухнята бе изградена от черен гранит и неръждаема стомана, много съвременно и лъскаво. В единия край на плота бяха сервирани прибори за двама пред два бар-стола. Беше запалена една бяла свещ чийто ленив пламък бавно поглъщаше восъчния си пиедестал.

- О, мирише фантастично. - Тя се настани на един от високите столове. - Италианска кухня. А ти каза, че можеш да приготвяш само едно ястие.

- Да, доста се поизпотих над това. - Той се обърна въодушевено към фурната и извади плитка тава с...

Елена избухна в смях.

- Полуготова пица.

- Само най-доброто за теб.

- Ди Джорно?

- Разбира се! Избрах тази с повече плънка. Реших, че можеш да махнеш каквото не ти харесва. - Той използва сребърна щипка, за да премести парчетата пица върху чиниите и после постави тавата върху печката. - Имам и червено вино.

Когато се приближи до нея с бутилката, тя само можеше да го наблюдава и да се усмихва.

- Знаеш ли какво? - заговори той, докато сипваше в чашата й. - Харесва ми начинът, по който ме гледаш.

Тя скри лицето си с длани.

- Не мога да се спра.

- Не се и опитвай. Караш ме да се чувствам по-висок.

- А ти поначало не си нисък. - Елена се опита да остане сериозна, но й се искаше да се изкиска, докато той сипваше вино в собствената си чаша и се настани до нея.

- Ще започваме ли? - попита Ривендж и взе ножа и вилицата си.

- О, боже мой. Радвам се, че правиш това.

- Какво правя?

- Ядеш пица с нож и вилица. Другите сестри в клиниката много ми се подиграват... - Тя не довърши изречението. - Както и да е, радвам се, че има някой като мен.