Отмъстена любов

Ривендж я дръпна от бар-стола и я целуна бързо и нежно. С бастуна си в ръка той я поведе към другия край на пентхауса през помещения, които тя не забеляза и покрай гледки, на които не обърна внимание. Всичко, което чувстваше, бе необуздано нетърпение за онова, което щеше да прави с нея.

Нетърпение и... вина. Какво би могла да му даде тя? Желаеше го сексуално, но той нямаше да изпита удовлетворение. Макар да твърдеше, че и той получава нещо от преживяването им, тя се чувстваше сякаш...

- За какво мислиш? - попита Рив, докато влизаха в спалнята.

Елена хвърли поглед нагоре към него.

- Искам да бъда с теб, но... Не знам. Имам чувството, че те използвам или...

- Не ме използваш. Повярвай ми, знам какво е да бъдеш използван. Случващото се между нас няма нищо общо с това. -Той я спря, преди да е задала въпроса си. - Не, не мога да ти обясня, защото... По дяволите! Искам времето ми с теб да принадлежи само на нас двамата. Уморен съм от света, Елена. Толкова съм уморен.

Заради онази жена е, помисли си тя. И ако той не искаше тя да застава между тях, Елена нямаше нищо против.

- Просто искам всичко да бъде наред - каза тя. - Между мен и теб. Искам и ти да изпиташ удоволствие.

- Но аз изпитвам. Понякога и на мен не ми се вярва, но това е самата истина.

Рив затвори вратата зад тях, опря бастуна си на стената и съблече самуреното си палто. Костюмът отдолу беше поредното прекрасно творение на моделиерското изкуство, този път беше гълъбовосив на цвят с тънки черни райета. Ризата беше черна, а горните й две копчета бяха разкопчани.

Коприна, помисли си Елена. Ризата със сигурност беше изработена от коприна. Никоя друга тъкан не лъщеше по подобен начин.

- Толкова си красива - произнесе той, загледан в нея, - застанала така под светлината.

Тя хвърли поглед към черните си панталони от „Гап" и полото, което имаше от поне две години.

- Сигурно си сляп.

- Защо? - попита той и се доближи до нея.

- Мразя се, задето го казвам - тя приглади преоценяваните си няколко пъти панталони. - Ще ми се да имах по-хубави дрехи. Тогава може би щях да бъда красива.

Ривендж замълча. И после я шокира до крайност, като коленичи пред нея. Когато погледна нагоре, по устните му играеше лека усмивка.

- Не го ли осъзнаваш, Елена? - Той погали прасеца й нежно и придърпа крака й към себе си, опирайки стъпалото й на бедрото си. Докато развързваше връзката на евтините й маратонки, прошепна: - Без значение в какво си облечена... за мен ти винаги ще блестиш като диамант.

Той изхлузи маратонката и погледна нагоре към нея,' а тя започна да изучава красивото му лице, от впечатляващите очи до масивната му челюст и забележителните му скули.

Определено се влюбваше в него.

И като във всяко такова пътешествие, тя не можеше да направи нищо, за да го спре. Първата крачка беше направена.

Ривендж наведе глава.

- Толкова се радвам, че ще ме имаш.

Думите бяха произнесени тихо и смирено, в пълно несъответствие с ширината на раменете му.

- Как бих могла да откажа такова нещо?

Той поклати бавно глава.

- Елена... - Името й беше изречено така, сякаш след него предстояха още много думи, такива, които той не би посмял да изрече. Тя не го разбираше, но знаеше какво точно й се искаше да направи.

Отдръпна крака си, коленичи пред него и го обгърна с ръце. Задържа го, когато той се облегна на нея, плъзна пръсти по гърба му и ги зарови в меката му коса.

Ривендж изглеждаше толкова уязвим, предлагащ й се по този начин, и тя осъзна, че ако някой се опиташе да го нарани, макар и той да беше повече от способен да се грижи за себе си, тя като нищо би извършила престъпление. За да го защити, не би се спряла и пред убийство.

Убеждението й беше така твърдо, както костите под кожата й.

Дори могъщите понякога имаха нужда от закрила.

43.

РИВ БЕШЕ ОТ ТИПА МЪЖЕ, КОИТО ИЗВЪРШВАХА СЪС СТАРАНИЕ онова, с което се захванат. Било то да приготви полуготова пица, да сипе вино или да направи своята Елена щастлива, дока-то тя не се превърнеше в изтощена и напълно задоволена гола жена.

- Не си чувствам пръстите на краката - промърмори тя, до-като Рив оставяше пътека от целувки нагоре по вътрешната страна на бедрата й.

- Това нещо лошо ли е?

- Ни най-малко.

Той млъкна и плъзна език по гърдата й, а когато тялото й потръпна, почувства движението по своята собствена кожа. Вече беше свикнал, че мъглата от вцепененост понякога биваше пробивана от леко усещане за допир или топлина и вече не се тревожеше, че лошата му страна може да се измъкне от допаминовата си клетка. Макар усещането да не беше така силно, както би било, ако не се намираше под влиянието на лекарствата, то определено беше достатъчно да предизвика възбуда в тялото му.

Рив не можеше да повярва, но на няколко пъти му се струваше, че ще стигне до оргазъм.

При вкуса й, когато беше целувал женствеността й и при начина, по който тя движеше ханша си върху леглото, той едва беше успял да се овладее.