Отмъстена любов

И беше готов да пусне следващата водородна бомба. Като във видеоигра събра в дланта си ново огнено кълбо и запрати енергията право срещу звяра.

Той го посрещна по мъжки. Скритата същност на Рейдж пое непоколебимо атаката и даде на останалите нужното време да се изправят на крака и да се приготвят за стрелба. Беше дър-зък и услужлив ход, но пък когато издишваш огън, трябва да си устойчив на него, иначе горещината от уригването ти би ти подпалила задника.

Джон започна да стреля, както и останалите, макар да подозираше, че ще им трябва нещо повече от куршуми, за да повалят подобрения вариант на Леш. Тъкмо поставяше нов пълнител, когато се появиха две пълни с лесъри коли.

68.

ДОКАТО ВСИЧКИ ТИЧАХА НАПРЕД, ХЕКС БЕШЕ СКЛОННА ДА следва посоката указвана от Елена, но се чувстваше неспокойна тя да води групичката. Увеличи скоростта си и задмина спътницата на Рив.

- Казвай ми, ако направя погрешен завой, става ли?

Елена кимна, а братята останаха зад нея да пазят гърба й от евентуално нападение.

Докато напредваха по вдълбания в скалата коридор, Хекс я измъчваше лошо предчувствие. Въобще не можеше да усети Рив, което от вампирска гледна точка не беше изненадващо -Елена последна го бе хранила и кръвта й беше с предимство пред тази на Хекс. Проблемът бе, че не установяваше връзка с него като симпат със симпат. Всъщност, не можеше да установи не само неговото местоположение, а и на никого друг в колонията. Нещо не се връзваше. Симпатите улавяха всичко, имащо чувства, където и да се намираше. Така че сега би трябвало да открива всевъзможни емоционални спектри.

Докато бързаше напред, огледа стената. Когато за последен път беше идвала тук, всичко наоколо бе представлявало груб камък, а сега повърхността беше гладка. Вероятно бяха направили някои подобрения през изминалите десетилетия.

- След стотина метра коридорът ще се разклони - пошепна тя през рамо. - Затворниците ги държат вляво, а техните жилищни помещения са вдясно.

- Откъде знаеш? - попита Вишъс.

Тя не отговори на брата. Нямаше защо да споменава, че е била в една от затворническите им килии. Просто продължи напред, като следваше редиците от черни свещи, въвеждащи ги все по-навътре в колонията, по-близо до помещенията, където обитателите й спяха, хранеха се и си играеха взаимно със съзнанията си. А тя все още не усещаше нищо.

Не, това не беше съвсем вярно. Имаше някакво странно статично електричество. Отначало бе решила, че идва от пукането на трептящите червени пламъчета върху всичкия този восък и от лекото въздушно течение, което ги облъхваше. Но не... беше нещо друго.

Когато стигнаха до мястото, където коридорът се разделяше на три разклонения, тя автоматично се насочи наляво, но Елена се обади:

- Не, право напред.

- Няма логика. - Хекс спря и сниши глас. - Там са вентилационните шахти и сервизните помещения.

- Именно там е той.

Вишъс мина отпред.

- Слушай, да вървим накъдето казва Елена. Трябва да го открием, преди битката горе да се е пренесла тук.

Братът пое напред и отне водачеството на Хекс. Беше изнервящо, но вместо да се впуска във възражения, което само щеше да е загуба на време, се примири, че е втора в редицата.

Стигнаха до завой, откъдето започваше мрежа от по-малки тунели, водещи към отоплителната и вентилационната инсталация, колонията бе изградена на принципа на мравуняк, който се бе разраствал с времето с нови разклонения, отиващи все по-надълбоко в земята. Строителството и поддръжката лежаха на раменете на работническата класа в обществото на симпатите, използвана за робски труд и насърчавана да се плоди, тъй че броят й се бе удвоил през времето. Средна класа нямаше. Над слугите бяха аристократите и кралското семейство.

Не бе позволено смесването между двете класи.

Бащата на Хекс беше от класата на слугите. Това я поставяше под Ривендж и не само защото той бе от кралско потекло. Формално тя бе само стъпка по-горе от кучешко лайно.

- Стойте! - извика Елена.

Заковаха се рязко, изправени пред... каменна стена.

Като един посегнаха напред ръце и прокараха длани по гладката повърхност. Зейдист и Елена едновременно откриха цепнатини - грижливо прикрит контур, образуващ висок квадрат.

- Как се влиза тук, по дяволите? - процеди Зи, като почукваше скалата.

- Дръпнете се назад - рече остро Хекс.

Когато й направиха път с очевидното очакване за нещо зре-лищно, тя просто отстъпи малко, засили се и блъсна стената с рамо, от което единственият резултат бе, че кътниците й се разтракаха като стъклени топчета в кутийка.

- Мамка му - изруга с гримаса тя.

- Сигурно те заболя - промърмори Зи. - Добре ли си?

Стената завибрира и всички отскочиха настрани и насочиха оръжията си към вратата, която изникна от камъка и се отмести встрани.

- Явно се стресна от теб - отбеляза Вишъс с нотка на респект.

Хекс се намръщи, когато едва доловимото преди бръмчене на статично електричество се засили дотолкова, че ушите й писнаха.

- Не вярвам да е тук. Въобще не мога да го усетя.

Елена пристъпи напред, очевидно решена да потъне в открилата се тъма.