Пактът „Касандра“

Смит се наведе към събеседника си.

— А Данко?

— Действали са безпогрешно — отвърна Хауъл. — Съжалявам, Джон. Пристигнах на мястото максимално бързо, но…

— Направил си това, за което те бях повикал — да ме прикриваш, докато изтеглям Данко. Нищо повече не би могъл да сториш. Данко ми каза, че е чист, и аз му повярвах. Беше нервен, но не защото е предполагал, че го следят. Имаше друго. Намери ли нещо?

Хауъл му подаде листа хартия. По всичко личеше, че беше откъснат от евтин бележник. Той погледна изпитателно събеседника си.

— Какво има? — попита Смит.

— Нямах намерение да шпионирам — каза Хауъл. — А и съм позабравил руския. Разбрах само една дума — той направи пауза. — Никаква представа ли нямаш какво може да е донесъл Данко?

Смит заразглежда ръкописното съобщение. И той като Питър Хауъл забеляза първо думата „биоапарат“. Това беше руският център за изследвания, проектиране и произвеждане на биологическо оръжие. Данко често говореше за него, но доколкото Смит знаеше, работата му никога не го бе отвеждала там. А може би не беше така? Възможно ли беше да е ходил в „Биоапарат“? Дали не бе открил нещо ужасно и единственият начин да го извади оттам не беше да го донесе сам?

Хауъл следеше реакцията на Смит.

— И мен ме изплаши до смърт. Има ли нещо, което би желал да споделиш с мен, Джон?

Смит погледна през масата към дребничкия англичанин. Питър Хауъл бе прекарал целия си живот в служба на Британската армия и разузнаване — първо в Специалните служби на Военновъздушните сили, а след това в МИ 6. Той беше опасен хамелеон, чиито действия винаги оставаха в сянка. „Пенсионира“ се, но не изостави изцяло професията си. Мъже като Хауъл бяха необходими навсякъде и онези, които го търсеха — правителства или частни лица, знаеха как да го намерят. Той можеше да си позволи да подбира задачите си, но имаше едно желязно правило: на първо място винаги стояха услугите за приятели. Беше помогнал на Смит да издири създателите на програма „Хадес“. И този път не се поколеба да прекъсне почивката си в Хай Сиера в Калифорния, когато приятелят му го помоли да подсигурява изтеглянето във Венеция.

Понякога Смит протестираше срещу ограниченията, които Клайн му налагаше в качеството му на променливо число. Например нямаше право да издава на Хауъл каквато и да било информация, свързана с Приют едно — нито че такава група съществува, нито че самият той членува в нея. Не се съмняваше, че Питър има известни подозрения. Но тъй като беше професионалист, Хауъл предпочиташе да ги запази за себе си.

— Това може да се окаже нещо голямо, Питър — тихо каза Смит. — Налага ми се да се върна в Щатите, но трябва да науча нещо и за двамата убийци — кои са и, което е по-важно, за кого са работили.

Хауъл го погледна замислен.

— Както ти казах, дори и най-беглият намек за „Биоапарат“ е в състояние да ме държи буден няколко нощи подред. Имам приятели във Венеция. Ще видя какво мога да науча — той направи пауза. — Твоят приятел Данко имаше ли семейство?

Смит си припомни снимката на красива тъмнокоса жена с дете, която Данко му бе показал веднъж.

— Да, имаше.

— Тогава направи каквото трябва. Аз знам как да те намеря, ако е необходимо. И — за всеки случай — ето ти адреса на мястото край Вашингтон, където отсядам понякога. Снабдено е с всички възможни средства за сигурност. Човек никога не знае кога ще му се наложи да остане на спокойствие.

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

В новия тренировъчен лагер на НАСА в покрайнините на Хюстън покрай останалото имаше и четири огромни хангара, всеки с размери на футболно игрище. Въздушната полиция патрулираше по външния периметър; вътре оградата „Циклон“, двигателните сензори и камерите допълваха мерките за сигурност.

В сградата, обозначена с кода G-3, стоеше модел на последното поколение космически совалки в естествена величина. Построена като типичен летателен симулатор, използван за тренировки на летците, тя даваше възможност на екипажа на совалката да придобие опит от първа ръка, който беше необходим при полетите в Космоса.

Мегън Олсън се намираше в дългия тунел, който водеше от средната палуба на совалката към задната част на помещението за полезен товар. Облечена в широки сини панталони и памучна риза, тя се носеше в частично безтегловната среда с лекотата на перце.

В слушалките й отекна глас:

— Изглежда, страшно се забавляваш.

Мегън се улови за една от гумените ръкохватки, които стърчаха от стената на тунела, и се завъртя с лице към камерата, която записваше движенията й. Червената й коса, вързана на конска опашка, се озова пред очите й и тя я отметна настрана.

— Това е любимата ми част от цялата тренировка — каза през смях. — Прилича на гмуркане с водолазен костюм, само рибите ги няма.

Мегън доплува до един монитор, на който видя лицето на д-р Дилън Рийд, ръководител на биомедицинската изследователска програма на НАСА.

— Вратите на лабораторията ще се отворят след десет секунди — предупреди я той.

— Тръгвам.