Пактът „Касандра“

Мегън се придвижи надолу под ъгъл четиридесет и пет градуса към кръгъл люк. Щом докосна лоста, чу изсвистяване на компресиран въздух, който освободи закопчалките на цилиндъра. Бутна вратата и тя плавно се отвори.

— Вътре съм.

Мегън се намести върху специалния линиран под и усети как подметките й засмукват велкроматериала. Сега стоеше стабилно на краката си. Затвори вратата, след това набра кода на клавиатурата от букви и цифри. Вратата отново се залости.

Тя се обърна и застана с лице към космическата лаборатория, разделена на десетина модула. Всеки с размерите на килер, проектиран да обслужва различни функции или експерименти. Мегън предпазливо мина по централния коридор, който беше с ширината на раменете й, задмина Съоръжението критична точка и КФЕ (Космически физиологичен експеримент) и стигна до своя модул — Биоизпитания.

Подобно на останалите модули, Биоизпитания беше построен от титан и приличаше на тръба от климатик, четири фута широк, седем фута висок. Плотът беше дълъг два фута и наклонен под ъгъл тридесет градуса към потребителя. Необходимостта налагаше такъв дизайн, тъй като цялата лаборатория се помещаваше в голям цилиндър.

— Днес имаме китайско меню — пошегува се Рийд. — Избери едно от колонка А и едно от колонка В.

Мегън се закрепи пред Биоизпитания и натисна бутона за включване. Пръв забръмча най-горният модул, фризерът. След това в посока от горе на долу се включиха охладителят, инкубатор А, жабката и инкубатор В. Тя провери захранването и контролното табло, после и двигателя, който се намираше на нивото на коленете й. Биоизпитания, или Бърни, както бяха кръстили съоръжението, функционираше безупречно.

Мегън погледна минималния общ показател на данните за експериментите, които трябваше да се извършат. Както Рийд се бе пошегувал, това беше китайско меню на опциите.

— Мисля, че ще започна с грип, а след това ще добавя една подправка — легионната болест.

Рийд се подсмихна.

— Звучи добре. Ще включа часовника, веднага щом започнеш работа в жабката.

Жабката беше съоръжение с размерите на кутия за обувки, което стърчеше на десет инча от Биоизпитание. Моделирано по образец на много по-големите съоръжения за съхраняване на посевки, които се намират в повечето лаборатории, то беше напълно обезопасено. За разлика от земните си събратя, тази кутия беше проектирана да се използва в условията на микрогравитация. Това позволяваше на Мегън и нейните колеги учени да изучават организмите по начин, който би бил невъзможен при други условия.

Тя пъхна ръцете си в плътни гумени ръкавици, които влизаха в кутията. Изолацията между ръкавиците и кутията беше с дебелина два инча, от твърда гума, метал и кефлекс — дебело нечупливо стъкло. Дори ако нещо се разлееше, то щеше да остане в кутията.

„Това също е добре“ — помисли си тя, като се имаше предвид, че ще се занимава с легионната болест. Макар че ръкавиците изглеждаха дебели и неудобни, всъщност с тях се пипаше много леко. Мегън докосна контролния монитор, разположен вътре в кутията, и бързо набра трицифрена комбинация. Почти мигновено един от петдесетте дисплея, не по-големи от кутия за компактдиск, се плъзна напред. В гнездото вместо диск имаше стъклен поднос с кръгла форма с диаметър три инча и четвърт инч дълбочина. Дори без микроскоп Мегън видя сиво-зеленикавата течност вътре: легионната болест.

Научната й подготовка и практическият й опит в областта на биохимията бяха създали у нея дълбоко уважение към посевките, с които работеше. Дори в условията на най-голяма сигурност нито за миг не забравяше с какви рисковани материали работи. Тя много предпазливо постави стъкления поднос върху плота. След това свали капака, излагайки бактерията на влиянието на атмосферата.

В слушалките си чу гласа на Рийд:

— Часовникът работи. Помни, в условията на частична безтегловност имаш само тридесет минути за всеки експеримент. На совалката ще трябва да се вместваш в тези рамки.

Мегън се радваше, че работи с такъв професионалист. По време на експериментите Рийд никога не разсейваше колегите си учени с празни приказки. След като отвори посявката, тя продължи да работи сама. Придърпа микроскопа, закрепен за капака на жабката, и пое дълбоко дъх. Започна да разглежда пробата. И преди беше работила с легионната болест; имаше чувството, че се среща със стар приятел.

— Добре, приятелче — каза Мегън на глас. — Да видим дали можеш да действаш, когато тежиш по-малко.

Натисна копчето за включване на видеозаписа и се залови за работа.

* * *

Два часа по-късно Мегън Олсън изплува от космическата лаборатория обратно към средната палуба, където бяха разположени местата за спане, шкафчетата с храна, тоалетните и складовите помещения. Оттам се изкачи по стълбата на летателната палуба, която сега беше пуста, и се придвижи към интеркома.

— Добре, момчета. Пуснете ме да изляза.